Населението на България се топи най-бързо в ЕС

Населението на България се топи най-бързо сред страните членки на ЕС и към 1 януари тази година вече е под 7 млн. души (6 951 500), сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

Това е спад със 7 промила спрямо началото на 2019 г., показват данните. България е и страната с най-висока смъртност в ЕС с 15,5 промила и е на първо място сред страните членки по най-голяма негативна естествена промяна през 2019 г., т.е. повече починали, отколкото новородени, с -6,7 промила.

На 1 януари 2020 г. населението на ЕС с 27 страни членки е 447,7 млн., което е спад с 12,8% спрямо 513,5 млн. в 28-те страни членки към 1 януари миналата година, сочат данните на Евростат, публикувани по повод утрешния Световен ден на населението.

Спадът се дължи предимно на оттеглянето на Великобритания на 1 февруари 2020 г., което е довело до свиване на населението на съюза с 13%. Общата промяна на населението на 27-те страни членки е положителна с 0,9 млн. жители повече през 2019 г. благодарение на нетната миграция.

Естествената промяна на населението на ЕС е негативна от 2012 г. с повече починали, отколкото родени – 4,7 млн. смъртни случая и 4,2 млн. новородени през 2019 г.

Германия е най-голяма, а Малта е най-малка в ЕС

Сред страните членки на съюза Германия има най-голям дял от населението (83,2 млн. жители, съставляващи 18,6% от общото население на ЕС към 1 януари 2020 г.). Следват Франция с 67,1 млн. или дял от 15%, Италия с 60,2 млн. и дял от 13,5%, Испания с 47,3 млн. и дял от 10,6% и Полша с 38 млн. и дял от 8,5%.

Четиринадесет страни членки имат дял между 1% и 5% от населението на ЕС, включително България с 1,6%. Осем страни имат дял под 1%.

Населението е нараснало в 18 страни членки, а е намаляло в девет. Малта регистрира най-големия ръст на населението с 41,7 промила, следвана от Люксембург с 19,7 промила, Кипър с 13,7 промила, Ирландия с 12,1 промила и Швеция с 9,5 промила.

След България най-голям спад на населението е регистриран в Латвия с 6,4 промила, Румъния с 5 промила, Хърватия с 4,4 промила и Италия с 1,9 промила.

Най-висока раждаемост в Ирландия, най-ниска в Италия

4,2 млн. бебета са родени в страните членки на ЕС през 2019 г., с 2,2% по-малко спрямо предходната година. Най-висока раждаемост миналата година е регистрирана в Ирландия с 12,1 на 1000 жители, следвана от Франция с 11,2 промила, Швеция с 11,1 промила и Кипър с 10,9 промила.

На обратния полюс най-ниска е била раждаемостта в Италия със 7 промила, следвана от Испания със 7,6 промила, Гърция със 7,8 промила, Финландия с 8,3 промила и Португалия с 8,4 промила.

На ниво ЕС раждаемостта е 9,3 на 1000 жители.

4,7 млн. починали са регистрирани в съюза през 2019 г., с 0,9% по-малко спрямо предходната година. Най-ниска е смъртността в Ирландия с 6,3 души на 1000 жители. Ниски нива на смъртност са регистрирани също в Кипър с 6,8 промила, Люксембург с 6,9 промила, Малта със 7,3 промила и Швеция с 8,6 промила.

За сметка на това най-висока смъртност след България регистрират Латвия с 14,5 промила, Литва с 13,7 промила, Румъния с 13,4 промила и Унгария с 13,3 промила.

На ниво ЕС смъртността достига 10,4 души на 1000 жители.

Вследствие на това Ирландия с естествена промяна на населението си от +5,8 промила остава през 2019 г. страната членка, в която ражданията изпреварват най-много починалите. Следват Кипър с +4,1 промила, Люксембург с +3,1 промила, Швеция с +2,5 промила и Франция с +2,1 промила.

Сред страните членки на ЕС, които са регистрирали отрицателна естествена промяна през 2019 г. с повече починали, отколкото новородени, след България се нареждат Латвия с -4,7 промила, Литва, Гърция и Хърватия с по -3,9 промила, Унгария и Румъния с по -3,8 промила и Италия с -3,6 промила.