Следващата голяма идея, която набира инерция сред европейските правителства, опитващи се да спасят икономиките си от последствията на коронавирусната пандемия, е поемането на дялове в малки и средни предприятия. Това контрастира с първоначалните им усилия, съсредоточени основно върху предоставянето на заеми, посочва Bloomberg в свой материал.
Европейската комисия и Английската централна банка са обсъждали такава концепция, а във френското министерство на финансите също е разглеждана възможността. За подобни дискусии и в германското финансово ведомство потвърди говорител, като в Берлин идеята се подкрепя и от бизнес асоциацията DIHK.
Подкрепата чрез придобиването на дялове сама по себе си не е нещо ново – банките масово бяха спасявани по време на световната финансова криза, а Германия все още притежава над 15% от Commerzbank.
Но усилията, съсредоточени основно върху големите компании, отприщиха критики срещу властите, че обръщат гръб на малкия бизнес, който дава прехрана на толкова много хора.
Подобна намеса ще означава, че държавата ще получи още по-голяма роля в управлението на икономиката и неминуемо ще доведе до обвинения, че властите избират печелившите и губещите. Привържениците сред икономистите на подобна идея смятат, че зависимостта на компаниите от все повече дълг може да има обратен ефект.
„Съществува риск компаниите да ускорят взимането на дълг до такава степен по време на кризата, че агресивното инвестиране след това да стане малко вероятно“, посочва Ян Кранен, директор на Института „Лайбниц“ за финансови изследвания и един от авторите на подобно предложение за придобиване на дялове в ЕС.
По-рано тази седмица Европейската комисия подчерта, че корпоративната платежоспособност е основен риск. Според Брюксел по-големият брой банкрути „може да усили и продължи шока от пандемията, увеличавайки необслужваните заеми“.
По изчисления на ЕК само през тази година ще са необходими 720 млрд. евро, за да се гарантира оцеляването на иначе жизнеспособни фирми в ЕС. Властите в блока вече предложиха създаването на инструмент в подкрепа на платежоспособността като част от спасителната програма на ЕС, който да мобилизира 300 млрд. евро в инвестиции.
Навлизаме във фаза, при която корпоративната платежоспособност може да бъде застрашена, тъй като правителствата може да започнат да намаляват подкрепата, отпусната през първата фаза на кризата, смята главният икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Лорънс Бун. „Там, където държавната помощ е под формата на капиталови инжекции, корпорациите ще са по-устойчиви“, посочи тя пред Европейския парламент през юни.
Във Великобритания АЦБ изчислява дефицита на парични потоци за компаниите на 50 млрд. паунда (63 млрд. долара), като гуверньорът Андрю Бейли обеща да работи съвместно с правителството за намиране на начини за увеличаване на капитала за запълване на дупката.
Но подобни схеми може да създадат някои дилеми. Гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че кризата по всяка вероятност ще ускори вече съществуващите социално-икономически тенденции като намаляване на глобализацията, увеличаване на дигитализацията и фокусирането върху „зелените“ индустрии. Правителствата обаче може да решат, че не всички части на икономиките им трябва да бъдат възстановени на предепидемичните им нива.
Изследователи от аналитичния център Bruegel посочват в коментар, че фондовете за набиране на капитал трябва да имат „ясна политическа посока“ с конкретни цели като климатичен неутралитет и социална кохезия.
06:11 | 14.09.22 г.