За да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г., Европа трябва да преобразува своята енергийна система, на която се дължат 75% от емисиите на парникови газове в ЕС. Стратегиите на ЕС за интегриране на енергийната система и използване на водорода ще проправят пътя към по-ефективен и свързан енергиен сектор, ръководен от целите за по-чиста планета и по-силна икономика, съобщи Европейската комисия, която прие новите документи днес.
Двете стратегии представят нова програма за инвестиции в чистата енергия в съответствие с пакета за възстановяване Next Generation EU на Комисията и Европейския зелен пакт.
Планираните инвестиции имат потенциала да стимулират икономическото възстановяване от кризата, предизвикана от коронавируса. Те разкриват работни места в Европа и затвърждават водещите позиции и конкурентоспособността ни в стратегически отрасли, които са от решаващо значение за устойчивостта на Европа, посочват от ЕК.
Интеграция на енергийната система
Стратегията на ЕС за интегриране на енергийната система ще осигури рамката за прехода към екологична енергия. В ЕС отчитат, че при сегашния модел потреблението на енергия в транспорта, промишлеността, газоснабдяването и сградите протича в отделни сегменти — всеки със собствена верига за създаване на стойност, правила, инфраструктура, планиране и експлоатация.Така не може да се осигури постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. по икономически ефективен начин. Трябва да се изградят нови връзки между секторите и да се използва техническият напредък, са мотивите за създаването на интегрирана енергийна система. Целта е тя да се планира и функционира като цяло, свързвайки различни енергоносители, инфраструктури и сектори на потребление.
Това например означава система, при която електричеството, захранващо автомобилите в Европа, идва от соларните панели на покривите ни, а сградите ни се отопляват с топлината от близкия завод, докато самият завод се захранва с чист водород, произведен от вятърна енергия от разположени в морето инсталации.
Трите основни стълба
На първо място, енергийна система, по-близка до принципа на кръговата икономика, разчита на енергийната ефективност. Със стратегията ще бъдат определени конкретни действия за практическо прилагане на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и за по-ефективно използване на местните енергийни източници в нашите сгради и общности.
Налице е значителен потенциал в повторното използване на отпадната топлина от промишлени обекти, центрове за данни или други източници, както и в енергията, произведена от биологични отпадъци или от пречиствателни станции за отпадъчни води.
В ЕК с надяват вълната на саниране да бъде важна част от реформите.
На второ място, ще се прилага по-широка пряка електрификация на секторите на крайно потребление. Тъй като секторът на енергетиката е с най-голям дял на енергията от възобновяеми източници, трябва да се използва електроенергия навсякъде, където е възможно: например за термопомпи в сгради, електрически превозни средства в транспорта или електрически пещи в някои промишлени отрасли.
Сред видимите резултати ще бъде и мрежата от един милион зарядни точки за електрически превозни средства, както и разширяването на слънчевата и вятърната енергия, прогнозират в ЕК. В тези сектори, в които електрификацията е трудна, стратегията насърчава използването на чисти горива, включително водород от възобновяеми източници и устойчиви биогорива и биогаз.
Комисията ще предложи нова система за класификация и сертифициране на възобновяемите и нисковъглеродните горива.
Водородът като панацея
Един от начините за постигане на секторна интеграция е чрез внедряването на водород от възобновяеми източници, посочват от ЕК. Той може да се използва като изходна суровина, гориво или енергиен носител, както и за акумулиране на енергия, и има множество други приложения в секторите на транспорта, енергетиката и строителството. Най-важното е, че той не отделя CO2 и почти не замърсява въздуха.
В ЕС отбелязват, че така той предлага решение за декарбонизация на промишлените процеси и секторите на икономиката, където намаляването на въглеродните емисии е както неотложно, така и трудно за постигане. Всичко това превръща водорода в изключително важен фактор в подкрепа на ангажимента на ЕС за постигане на неутралност по отношение на въглерода до 2050 г. и на усилията в световен план за изпълнение на Парижкото споразумение.
В стратегията се определят 38 действия за създаване на по-тясно интегрирана енергийна система.
Тя включва преразглеждане на съществуващото законодателство, финансова подкрепа, научни изследвания и внедряване на нови технологии и цифрови инструменти, както и насоки за държавите членки при фискалните мерки. Предвижда се постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, реформа на управлението на пазара и планирането на инфраструктурата, както и по-добра информация за потребителите.
След анализ на съществуващите пречки ще се изготвят конкретни предложения, например за преразглеждането на Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TENE) до края на 2020 г. или преразглеждането на директивата за енергийното данъчно облагане и регулаторната рамка за пазара на газ през 2021 г.
05:57 | 13.09.22 г.