Зелената сделка води до деиндустриализация и неконкурентоспособност за европейската индустрията, ако не е съпроводена с въвеждането на трансграничен въглероден данък. Зелената дипломация и като цяло защитните мерки към европейската енергоиндустрия куцат на България. За страната това е пагубно, защото ние сме с най-енергоинтензивната икономика, коментира Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и изпълнителен директор на "Стара планина холд", в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
Според Велев ни трябва план за преход на въглищните региони и свързаност на българската енергетика.
Гостът обясни и кои са най-значимите предприятия в "Стара планина холд", и уточни, че те са в сферата на машиностроенето - "М+С Хидравлик "АД и "Хидравлични елементи и системи" АД.
Над 95% от продажбите на тези компании са за износ, каза той, уточнявайки, че за второто тримесечие спадът в продажбите им е около една трета.
"Кризата е повсеместна и спадът в услугите е голям, въпреки че бизнес климатът се подобрява до известна степен и се очаква възстановяване", изтъкна Велев. "При предишната криза загубихме около 400 хил. работни места, сега са малко над 100 хил. Мярката "60 на 40“ можеше да бъде сходна на тези в Германия, Австрия, Румъния, Сърбия", обясни още той.
Според госта казусите около извънредния и нощния труд трябва да се договарят по линия на колективното трудово договаряне, а не на национално равнище да има по-строги регулации от изискуемите по конвенциите на международното право.
Васил Велев разкри и че работодателите и синдикатите работят в посока минималната работна заплата да се договаря на национално равнище, а не административно от Министерски съвет, и да бъде всеобща за страната, за осемчасов работен ден. Освен това има предложение минималните заплати да се договарят по категории персонал.
06:02 | 14.09.22 г.