На какво се гради успешният финансов център? Важни са големият капиталов ресурс, конвертируемата валута, ниските данъчни ставки и добрата инфраструктура. Но е необходимо и нещо друго: доверие във върховенството на закона (договорите трябва да се спазват) и свобода на словото (критиките не могат да бъдат заглушавани). Преди всичко тези два атрибута десетилетия циментират позицията на Хонконг като водещия финансов център на Азия. Те обаче са и най-застрашени от стремежа на континентален Китай да налаожи закон за националната сигурност върху града, пише Financial Times в редакционен коментар.
Изглежда, че централното правителство на Китай е пресметнало, че след месеци на размирици налагането на неговите разпоредби върху бившата британска колония е по-важно, отколкото запазването на ролята му на финансов портал към континенталната част. След налагането на закона за сигурност обаче чуждестранният бизнес се опасява, че вече няма да могат да разчита на същото справедливо отношение от съдилищата в Хонконг, например при спорове с китайски държавни предприятия. Доверието в тази законност е причина повече от половината преки инвестиции от континентален Китай да идват в Хонконг, а като цяло почти две трети от директните инвестиционни потоци към Китай да преминават през града.
Във финансовата общност на Хонконг също има опасения, че ако анализатор напише критичен доклад за държавна китайска компания, това може да бъде квалифицирано като клевета според закона за националната сигурност. Това не е маловажно: китайските компании от континенталната част представляват повече от половината от регистрираните на борсата в Хонконг акции и над три четвърти като капитализация. Всъщност икономистите могат да се страхуват да напишат нещо негативно за китайското управление или икономическа политика, тъй като според закона то потенциално може да се класифицира като атака срещу Комунистическата партия.
Въпреки че Азия представлява половината от световната икономика по някои оценки, претендентите за короната на Хонконг са изненадващо малко. Но както съобщи FT неотдавна, Токио - който от години се стреми да стане по-сериозен конкурент - се надява да предложи най-доброто убежище за хонконгските фирми, които искат да се преместят. Япония обмисля премахване на визите, данъчни съвети и безплатни офис площи за финансови специалисти от Хонконг. Очаква се през юли тези идеи да бъдат включени в годишна икономическа стратегия.
Японската столица е привлекателна като най-големият мегаполис в света с изобилие от достъпно офисно пространство, отлични връзки с Азия и разходи за живот за чужденците много по-ниски, отколкото през 80-те години. Стабилната демокрация и върховенството на закона в Япония (въпреки че аферата с Карлос Гон опетни репутацията на съдебната система) са ключови. Но високите лични и корпоративни данъчни ставки, ограниченият англоговорящ персонал, тежката бюрокрация, изискванията за лицензиране и усещането (понякога реално) за предразсъдъци спрямо чужденците са срещу Токио.
Сингапур, който е в една и съща часова зона с Китай и Хонконг, според много международни компании има по-благоприятна регулаторна, правна и културна среда. Но Сингапур има авторитарна система - макар инвестиционната общност до голяма степен да има свобода на словото, стига да не засяга бизнеса на водещите фамилии. За момента Сеул, Мумбай или дори Дубай са малко вероятни претенденти.
Предвид недостатъците на неговите съперници, залезът на Хонконг може да се проточи. По ирония на съдбата може да възникнат възможност и за Лондон след Brexit, с работен ден, който за кратко се припокрива с азиатския и силни исторически връзки с Жълтия континент. Банките HSBC и Standard Chartered, които са със седалище във Великобритания, но голяма част от приходите им идват от Китай и Хонконг, се почувстваха принудени да подкрепят открито китайския закон за сигурност. Поне те биха могли да се възползват от всеки възход на Лондон.