Пандемията е довела до рязък спад на заявленията за убежище в Европейския съюз (ЕС), показват данни на европейската статистическа служба Евростат, подготвени по повод световния ден на бежанците, който се отбелязва всяка година на 20 юни.
През април са подадени 7585 искания на фона на затворените граници заради ограничителните мерки, свързани с овладяването на коронавируса, спрямо 36 680 през март, 61 805 през февруари и 66 240 през януари.
Общо от началото на годината до края на април са подадени 172 310 заявления за убежище в ЕС.
Към края на 2019 г. за разглеждане са чакали общо 842 500 заявления. Върнати обратно в родните им страни са 21 200 души.
През 2015 и 2016 г. е бил пикът на мигрантската криза в ЕС с подадени, съответно, почти 1,3 млн. и 1,16 млн. първоначални заявления за убежище. Оттогава броят им постепенно пада до 2018 г., а от 2019 г. пак нараства – до 612 700 общо от 152 страни.
Най-голям дял от бежанците в ЕС се пада на сирийските граждани – 12% или 74 400 души. Следват гражданите на Афганистан – 9% или 52 500 души, и на Венецуела – 7% или 44 800 души.
Сирийците са и групата бежанци, които най-често получават убежище в ЕС, сочат данните. На второ и трето място отново са гражданите на Афганистан и Венецуела.
Най-много бежанци се насочват към Германия, където през миналата година са получени 142 500 първоначални заявления за убежище, или почти една четвърт от всички първоначални заявления за убежище, подадени в ЕС.
На второ място е Франция с подадени 119 900 заявления, а на трето е Испания със 115 200.
Кипър обаче е номер едно приемаща страна на бежанци спрямо населението, следват Малта и Гърция.
Почти половината от бежанците в ЕС са млади хора на възраст 18-34 години. Още малко над една пета са на възраст от 35 до 64 години. Малолетните и непълнолетните лица са общо малко над една трета от всички.