Германското правителство прие своята национална стратегия за водорода и планира да увеличи производствения капацитет на 5 GW до 2030 г. и на 10 GW до 2040 г. За постигането на тези цели най-силната икономика в Европа ще инвестира 7 млрд. евро в нови предприятия и научни изследвания, съобщава Euractiv.
Когато представи стратегията в Берлин, министърът на икономиката Петер Алтмайер, член на Християндемократическия съюз (ХДС), определи документа като „най-голямото нововъведение от времето на Закона за възобновяемите енергийни източници на Германия (Erneuerbares Energien Gesetz – бел. ред.)“, който влезе в сила през 2000 г.
С този „квантов скок“ Германия иска да стане световнен лидер в областта на водородните технологии, добави Алтмайер, който говори наред с трима други министри.
Това е първият път, когато страната си е поставила количествени цели за производството на водород. До 2030 г. Германия има за цел да разполага с генератори с общ капацитет до 5 GW, което съответства на производството на водород от около 14TWh. До 2040 г. капацитетът трябва да бъде увеличен до 10 GW.
Повечето от необходимата енергия ще бъде осигурена от офшорни вятърни централи, докато 14 TWh ще изискват около 20 TWh зелена електроенергия.
Социалдемократите поискаха два пъти по-голямо количество. Въпреки това, когато федералното правителство представи своя пакет от икономически стимули миналата седмица, кабинетът бързо постигна споразумение. От 130 млрд. евро, обещани в пакета, ще бъдат изразходвани 7 млрд. евро за създаване на пазар, насочен към търсенето на водород, произведен на конкурентни цени.
Досега производството на водород от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) беше възможно само в малки количества в така наречените „истински лаборатории“, позоваващи се на процеса електролиза.
Освен това германското правителство предоставя 2 млрд. евро за международни партньорства, например със Северна Африка, където вече е сключило няколко споразумения за участие в производствени мощности там.
Също така 25-членен национален съвет за водород, състоящ се от представители на промишлеността, науката и обществеността, ще участва в регулирането на индустрията чрез редовни дискусии с правителството.
Водородната стратегия е придружена от план за действие, съдържащ 38 мерки. Те включват създаване на по-добри условия за възобновяемата енергия и по-привлекателни условия за изграждане на офшорни вятърни централи.