Пандемията от COVID-19 постави на колене дори гъвкавата аерокосмическа индустрия. Въздушният пътнически трафик в Европа се сви с 90% заради заразата и предприетите мерки за нейното ограничаване. За момента няма вероятност поне през следващите няколко години той да се върне към нивата отпреди вируса.
Авиокомпаниите се борят за оцеляване, след като бяха принудени да приземят голяма част от самолетите си заради краха при търсенето на полети. Производителите на пътнически реактивни самолети Airbus SE и Boeing Co., след като години наред се надпреварваха да произвеждат самолети, за да посрещнат нарастващото търсене, свиват инвестициите, работните места и производството в свят, в който никой не иска нови самолети. Доставчиците им също страдат от това, пише в коментар за Bloomberg Лионел Лорен.
Президентът на Франция Еманюел Макрон се стреми да подкрепи Airbus и други аерокосмически компании като Latecoere SACA. Администрацията му тази седмица разкри редица мерки на обща стойност 15 млрд. евро, за да подпомогне авиационната индустрия, включително държавни гаранции за заеми, субсидии за заплати за работещите и инвестиционен фонд за малкия бизнес.
При всички разговори на правителството за създаване на нови, по-зелени самолети на бъдещето, посочените мерки целят защитата на икономиката и стратегическата гордост: във Франция има 300 000 работни места в аерокосмическия сектор а индустрията е ключов фрагмент от националния износ, който отчита търговски излишък от 31 млрд. евро през 2019 г.
Остава въпросът дали тези 15 млрд. евро са достатъчни. Почти половината помощ ще отиде за Air France-KLM под формата на заеми и гаранции в замяна на намаляване на въглеродните емисии и акцентиране върху услугите по вътрешните маршрути. Въпреки че държавата поиска от превозвача да бъде "добър клиент" на Airbus, Париж не може наистина да я принуди да продължава да купува самолети в условия на рецесия. Що се отнася до останалата част от пакета, въпреки че той предлага някаква форма на предпазна мярка за работниците и инженерите, е малко вероятно да компенсира нуждата от съкращения.
Анализаторите от Jefferies очакват нетните поръчки на самолети (всички поръчки без анулираните) на Airbus и Boeing да бъдат 1 500 през тази година и нула през следващата.
Съществува и риск мащабите на щетите, заедно с по-голямата държавна намеса, да разпалят пламъците на търговските войни. Все още Франция не е достигнала етапа на национализация като тази на британския Rolls-Royce Plc през 70-те години на миналия век, но настоящата ситуация създава предпоставки за засилващ се правителствен натиск спрямо индустрията на фона на проблемите при търсенето и предлагането, ако неволите на сектора продължат.
Наскоро Boeing можеше да получи внушителните 60 млрд. долара държавна помощ от Вашингтон, която в крайна сметка отпадна. В Европа политиците все повече се стремят да се позовават на „суверенитета“ на световната сцена като причина да се намесят чрез стимулиране на вътрешната промишленост, особено на фона на действията на Доналд Тръмп, който разчита на търговските мита като отговор на субсидиите в помощ на авиокосмическата индустрия.
Някои смятат, че Airbus се намира в сравнително по-добра позиция от Boeing, който вече беше връхлетян от проблеми, когато пандемията атакува света. Самолетите A320 на Airbus изглеждат добре позиционирани в един свят на свито търсене, където по-малкото е повече. Същевременно Boeing носи незавидния багаж на високия дълг и огромните щети, които катастрофата на самолетите от серията MAX нанесе на репутацията на компанията.
Опитът на Франция да вдигне бързо на крака Airbus може да се сблъска с реалността. Ник Кънингам, анализатор от Partners, очаква доставките на самолети да останат потиснати с години, като нито един от обичайните лостове за растеж - като търсенето на нововъзникващите пазари – няма да помогне в случая. Работните места в аерокосмическото пространство и технологичните активи продължават да са в центъра на държавния фокус, свързан с икономическото възраждане, но поне засега тяхното спасение остава да тъне в несигурност.
08:01 | 14.09.22 г.