Как Covid-19 ще промени света? Нe знаем. Но един резултат е очевиден: значително влошаване на отношенията между двете суперсили. Това със сигурност ще има дългосрочни последици, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Днес звучи мощното ехо от началото на 20 век, когато съперничеството между утвърдените и надигащите се сили доведе до война. Това от своя страна причини краха на ерата на глобализацията - „първата глобализация“. Днес е застрашена нашата "втора глобализация".
Но това е само част от онова, което е заложено на карта, след като суперсилите се впускат в ожесточено съперничество.
Вземете последните събития. Доналд Тръмп обвинява китайския "вирус Ухан" за пагубното въздействие на Covid-19 върху страната му, за да отклони вниманието от собствените си неуспехи. Автократичният Китай на Си Дзинпин налага драконовско законодателство в областта на сигурността на Хонконг в нарушение на договорните си задължения. Не на последно място, администрацията на САЩ стартира нов стратегически подход към Китайската народна република, ръководен от това, което нарича „принципен реализъм“. Подходът подчертава заплахата, която Китай представлява за националната сигурност и икономическите интереси на САЩ.
Началото на 20 век също беше ера на глобализация и необуздано съперничество между великите сили, тъй като относителната икономическа мощ на Великобритания спадна, а тази на Германия, Русия и САЩ се покачи. Докато възходът на САЩ беше най-значим, близостта направи конкуренцията между Германия, която беше решена да се наслаждава на мястото си под слънцето, и Великобритания, която виждаше Германия като смъртна заплаха за своята независимост, решаваща.
Едно завладяващо проучване на Маркус Брунермайер и Харолд Джеймс от Принстънския университет и Ръш Доши от Брукингс твърди, че „съперничеството между Китай и САЩ през 21 век има обезпокоителна прилика с това между Германия и Великобритания през 19 век“. И двете съперничества се състоят в епоха на икономическа глобализация и бързи технологични иновации. И двете представляват предизвикателство, отправено от надигаща се автокрация със защитена от държавата икономика към установена демокрация със система на свободен пазар. Нещо повече, и двете съперничества противопоставят „страни, оплетени от дълбока взаимозависимост, които се борят чрез митнически заплахи, определяне на стандарти, кражба на технологии, финансова мощ и инвестиции в инфраструктура“.
„Държавите, които се включват по-късно“ - Германия (тогава) и Китай (сега), просто няма да приемат за постоянно неизгодната позиция. Същото всъщност важеше и за САЩ през 19 век. Александър Хамилтън разви аргументите за защита на развиващата се индустрия. Великобритания премина към свободната търговия, докато САЩ останаха силно протекционистични. Обединеното кралство се опитваше да защити интелектуалната си собственост, докато САЩ се опитваха да я откраднат. Съперничеството от този вид е винаги неизбежно.
06:21 | 14.09.22 г.