През тази година икономиката на Дания ще се свие по-малко в сравнение с тази на Европейския съюз (ЕС), след като страната облекчи ограниченията заради коронавируса по-рано от други страни, предава Bloomberg.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще се свие с 5,3% през 2020 г. според актуалната прогноза на финансовото министерство в Копенхаген, която предстои да бъде публикувана. Bloomberg разполага с документите.
За разлика от Дания, за ЕС се очаква спад от над 7%, посочва информационната агенция.
„Светът се промени драстично през последната половин година“, коментира финансовият министър на Дания Николай Вамен в документите. „Коронавирусната епидемия обърна ежедневието ни с главата надолу. Глобалната икономика е спряла“, допълва той.
След като наложи строги мерки за ограничаване разпространението на вируса много преди други страни в Европа, Дания миналия месец започна да отменя ограниченията за движение и отвори голяма част от икономиката на фона на знаците, че скоростта на разпространение на вируса се забавя. Смъртността на 100 000 души население е около една четвърт от тази на съседна Швеция.
Макар и в исторически план най-дълбока, рецесията в Дания ще бъде по-мека, отколкото в съседна Швеция, където наскоро министърът на финансите Магдалена Андерсон прогнозира 7% спад на БВП през тази година.
Таблица: Bloomberg
Швеция отговори на Covid-19 с противоречив модел, който предвиждаше запазване на голяма част от дейностите в икономиката. Това подхранваше спекулациите, че страната може да бъде пощадена от опустошението в сравнение с държавите, наложили строги блокади. Последните данни обаче оспорват тази идея.
Според Вамен ситуацията в Дания е сериозна. Той предупреждава, че кризата с коронавируса „по всяка вероятност ще засегне датската икономика в продължение на още няколко години в бъдеще. Ние положихме основите за излизане от кризата и вече сме направили първите важни стъпки".
Дания ще трябва да генерира повече от три пъти по-голямо от вече обявеното финансиране, за да подкрепи бизнеса и домакинствата през кризата. Необходимостта от финансиране ще нарасне до 294 млрд. крони (43 млрд. долара) през тази година в сравнение с прогнозата от декември за 87 млрд. крони, се посочва в правителствено изявление.