Европейският съюз търси начини за разрешаване на конституционната криза, която заплашва да отслаби правната спойка, поддържаща целостта на блока, пише Financial Times.
Решението на Германския конституционен съд от миналата седмица, отхвърлящо решение на Съда на ЕС за паричната политика, беше най-откритото и значително предизвикателство, отправяно някога към най-висшата съдебна инстанция в Европейския съюз, казват експерти. В комюнике в петък, определено от експерт от ЕС като „вик за помощ“, Съдът на ЕС предупреди, че правният ред на блока може да е в опасност.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в писмо в събота до германския евродепутат Свен Гайголд, че Брюксел обмисля варианти, включително съдебни действия срещу Германия. Но най-непосредствената опасност се крие на изток, където Варшава и Будапеща вече имат правни неприятности с Брюксел и може да станат по-дръзки след неподчинението на Германския конституционен съд. Експерти се страхуват, че съдилищата в други страни също ще започнат да атакуват Съда на ЕС.
„Техниката, която използваха, да могат да отсъждат сами вместо да следват съда в Люксембург е опасна“, коментира Кеес Стерк, високопоставен холандски съдия, който е председател на Европейската мрежа на съветите за съдебната власт, представляваща националните органи в подкрепа на съдебната система в Европа. „Те опитаха да не взривят системата в Европа, но не съм напълно убеден, че успяха“, допълва той.
Миналия вторник Конституционният съд в Карлсруе поиска от германското правителство да се увери, че Европейската централна банка е направила „оценка на пропорционалността“ на програмата си за обратно изкупуване на облигации в рамките на три месеца. Ако не бъде дадена задоволителна оценка, Бундесбанк ще трябва да се оттегли от програмата. Съдът оспори част от решение на Съда на ЕС от 2018 г., който одобри програмата за обратно изкупуване на облигации на ЕЦБ, определяйки го като „неиздържано от методологична гледна точка“.
Мигел Мадуро, преподавател във факултета по транснационално управление към Европейския университетски институт, казва, че макар и преди да са ставали сблъсъци между национални съдилища и Съда на ЕС, това е отбелязало безпрецедентна ескалация. „Това е открито предизвикателство от Германския конституционен съд към Съда на ЕС и затова е толкова рисковано“, казва той.
Конфликтът веднага насочи вниманието към Полша и Унгария заради съществуващите им правни битки с европейските институции. И двете страни са изправени пред процедури по член седем от договорите за ЕС, заради които може да загубят правата си за гласуване като страни членки на блока, въпреки че се зарекоха да се защитават помежду си.
Политици от полската управляваща партия Право и справедливост, която често обвинява ЕС, че е превишавал компетенциите си в петгодишната битка за промени в полската съдебна система, побързаха да определят постановлението на германския съд като отмъщение.
Полският премиер Матеуш Моравецки заяви пред германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, че постановлението на съда в Карлсруе е едно от най-важните в историята на ЕС и е установило, че „Съдът на ЕС няма неограничени правомощия“.