Спасителните мерки се завръщат. Повече от десетилетие след финансовата криза и правителственото спасяване на банки, което я последва, терминът има по-широк резонанс. Държавите наливат огромни суми в компаниите и икономиките, за да ги подкрепят през пандемията от коронавируса. Въпросът за регулаторите е дали парите трябва да се разпределят само въз основа на икономическата нужда, или по други критерии? Кой, с други думи, заслужава спасяване, пита Financial Times в редакционен коментар?
Британските църковни лидери посочиха, че сред незаслужаващите са бизнес групи или собственици, базирани в данъчни убежища. Да се получава държавна помощ, докато се избягват данъци, е неправилно. Ричард Брансън, собственикът милиардер на Virgin Atlantic и жител на собствения си карибски остров (макар да отрича, че живее там по данъчни причини), беше критикуван от някои политици, че е поискал от правителството на Обединеното кралство пакет от 500 милиона паунда търговски заеми и гаранции за спасяване на авиокомпанията си.
За компаниите, по-специално тези със силни баланси, няма категоричен отговор: приемането на публични средства, за да се плати на работници в отпуск е не само законно, но според някои очевидно доверително задължение на директора. Освен ако обаче не се предприемат и други стъпки, като например намаляване заплащането на изпълнителните директори и средствата за акционерите, решението на съда на общественото мнение може да е сурово. След критики, Shake Shack, американската верига за бургери, връща 10-те млн. долара, които получи от правителствената програма за спасяване на малкия бизнес. Disney пусна в принудителен отпуск над 100 000 работници, но въпреки това продължава да плаща солидно на топ мениджърите си.
В много случаи условията на спасителните мерки от 2008 г. не бяха смислени - урок, който трябва да се има предвид днес. Шепа европейски правителства, включително Дания и Франция, забраниха спешните средства за всички компании, регистрирани в страни от списъка на ЕС за несъдействащи данъчни юрисдикции. Стъпката може да изглежда радикална, но използваната дефиниция е тясна. Тя изключва данъчни убежища на ЕС като Люксембург. Компаниите също така допринасят за хазната чрез данъци върху персонала и ДДС, така че правителствата могат да загубят, ако компаниите не бъдат спасени.
Далеч по-добре би било да се обвърже спасяването с мораториум върху изплащането на дивиденти и изкупуването на акции. Това трябва да бъде само за ограничено време, като се има предвид влиянието, което загубата на дивиденти би имала върху бъдещите пенсии, които вече бяха неблагоприятно повлияни от срива при акциите. Прекомерното възнаграждение на корпоративните ръководители също трябва да бъде ограничено. Британската инвестиционна асоциация заяви, че компаниите трябва да обмислят преразглеждане на дългосрочните си стимулиращи планове и бонуси.
Регулаторите ще трябва да проучат предимствата на всяко спасително решение за дружествата, финансирани с непублично търгуван капитал. Много от тях бяха натоварени с екстремни нива на дълг, за да осигурят изплащането на големи дивиденти на собствениците. Секторът също така седи върху големи купчини кеш. И все пак опростенческата демонизация на непубличния капитал би била грешна. Много такива фирми са ефективни собственици на бизнеси, а също така финансират някои от средните компании, които понасят основната тежест на кризата.
Някои корпоративни бордове могат да се отдръпнат при наличието на условия към спасителните планове. Компаниите могат да кажат, че не носят вина за коронавируса и затова трябва да бъдат подкрепяни от правителствата през пандемията.
Това гледище пропуска един по-голям урок от кризата през 2008 г. Очевидното безразличие на банките към общественото мнение, дори когато бяха спасявани с пари на данъкоплатците, доведе до демонизирането им - изразът „бий банкера” е още жив. Фирмените ръководители трябва да се съгласят на разумни тестове, прикрепени към спасителните мерки, за да не се увреди репутацията на цялата бизнес общност.
14:43 | 10.09.22 г.