За първи път от десетилетие светът рискува да му бъдат спрени доставките на руска пшеница - и то точно в момент, в който ключовите купувачи са се разбързали да внасят.
Водещият световен доставчик обяви през миналия месец, че ограничава продажбите си до юни, за да подсигури собственото си снабдяване на фона на разпалените продоволствени притеснения по света заради коронавируса. И макар ограниченията да се възприеха като достатъчно либерални, за да продължи нормалната за това време от годината търговия, то към момента вече е изразходвана цялата предвидена квота.
Това означава, че Русия ще прекрати доставките на зърно за целия свят – с изключение на четири бивши съветски страни, щом и последната пратка в рамките на квотата напусне страната. От министерството на земеделието в Москва не уточняват пред Bloomberg кога ще стане това.
И макар забраната да важи само до началото на събирането на новата реколта през юли, то редица други съседни на Русия държави също предприемат подобни ограничения, което допълнително увеличава тревогите за възможен недостиг и увеличение на цените. В същото време държави от Египет до Турция се запасяват, докато още могат, а руските доставчици се опитват да отговорят на търсенето.
За значителна активност в последно време предупреждава Андрей Сизов-младши, управляващ директор на консултантската компания SovEcon. „Купувачите искат да се запасят, тъй като осъзнават, че може да нямат шанса да го направят по-късно“, посочва той.
Прозорецът обаче се затваря бързо. Само за няколко седмици доставчиците са запълнили цялата квота в размер на 7 млн. тона, зададена за периода до юни. Освен силното търсене, евтината рубла също поддържа интереса към руското зърно. В същото време продажбите от правителствения резерв – друга мярка, която да гарантира местното снабдяване, помага за поддържането на местните цени и прави износа още по-конкурентен.
Една от причините ограничението да бъде достигнато толкова бързо е защото доставчиците побързаха да подготвят митническите си документи за бъдещи доставки от рано, смята Димитрий Рилко, генерален директор на Института за земеделски пазарни проучвания. Това означава, че около 3 млн. тона все пак предстои да бъдат изнесени през идните два месеца.
В миналото Русия е имала практики с намеса на пазарите на зърно чрез ограничения и такси, като за последно въведе забрана за износ през 2010 г. след продължителни жеги в страната, които унищожиха реколтата. Това предизвика рали при фючърсите на пшеница, а според някои анализатори това бе и индиректен фактор за началото на Арабската пролет.
Но макар все още глобалните доставки да са предостатъчни, спомените за недостига на храна в миналото подновиха дебата за т. нар. продоволствен национализъм. Организации като ООН и ЕС посочват, че рискът от социално и политическо недоволство расте отново на фона на коронавирусната криза и призовават да не се прибягва до неоснователни мерки, които могат да застрашат продоволствената сигурност и да доведат до увеличение на цените.
В същото време ограничаването на руския износ може да се отрази благоприятно на конкурентните доставчици като ЕС и САЩ, смята Ейми Рейнолдс, старши икономист към Международния зърнен съвет в Лондон. Египет е една от страните, които може да купува повече от ЕС. Водещият купувач предприе необичайна стъпка да купува големи количества жито по време на събирането на своята реколта, за да гарантира необходимите си количества. Северноафриканската държава разчита силно на черноморско зърно, но вече увеличи покупките си и от Франция през този сезон заради по-конкурентните цени.
Повишеното търсене източва европейските запаси и то във време, когато сушата застрашава реколтите на континента. Ако условията в черноморския район продължават да са неблагоприятни, това може да накара купувачите по света да се презапасяват дори още повече през идните седмици, посочват от SovEcon.
„Вероятността за този сценарий расте, като се има предвид времето сега“, казва още Сизов. „Сред водещите износители САЩ имат един от най-големите резерви и това може да помогне на продажбите им“, допълва той.
Въпреки всичко прогнозирането на търговските потоци остава трудно заради несигурността около това как здравната криза ще се разиграе. Също така сривът на енергийните цени ще се отрази върху икономиките на страни вносителки като Алжир и Нигерия, които разчитат на петрола за голяма част от приходите си.
„Профилът на търсенето е несигурен и още по-неясен заради събитията в сектора на суровия петрол, като някои от основните купувачи са потенциално засегнати от намаляващи приходи от петрол“, казва още Рейнолдс.
12:22 | 14.09.22 г.