Какви са рисковете пред банките заради пандемията от Covid-19?

Глобалната пандемия от коронавируса Covid-19 зарази икономиката и финансовата система. Рецесията е неизбежна, а повечето експерти се тревожат за банковата система, която и преди кризата с коронавируса имаше недолекувани проблеми. Правителствата и централните банки обмислят редица регулаторни изменения, така че банките да преминат през кризата без допълнителни поражения върху здравината си, пише БНР.

Мнозина се питат заразата, плъзнала през икономиката и обхванала бюджетите на засегнатите държави, може ли да премине леко през банките и има ли лечение и за тях, ако заболеят отново.

Националното радио представя мненията на Пиер Ортлиб от Официалния форум за парични и финансови институции и Маркус Демари от Германския икономически институт в Кьолн. Разговорите с двамата са излъчени в предаването „Събота 150“.

Риск от необслужвани кредити

„Първият риск идва от неплатежоспособността, която фирмите и домакинствата ще изпитат заради изолационните мерки. Ако погледнем банковата система на Италия, където все още има много пукнатини въпреки направените подобрения, необслужваните кредити може наистина да достигнат много притеснително ниво и да създадат огромен проблем“, коментира Маркус Демари от Германския икономически институт в Кьолн.

„Аз обаче мисля, че има друг важен проблем за банките и той може да се появи от пазара на държавни облигации. За да преодолеят тази корона криза, държавите трябва да поемат дълг, а в същото време заради ограничителните мерки, приходите им от данъци намаляват. Просто фирмите, които нямат дейност в момента, няма да плащат данъци или вноските от тях в хазната ще бъдат много по-малки от планираното в бюджетите. Това директно води до поскъпване на дълговите книжа за държавите или казано по друг начин - ще им е по-скъпо да си набавят необходимите пари“, допълни Демари.

Според него гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард вече е имала своя първи момент, в който трябва да вземе мерки „каквото и да струва“ - фразата, с която предшественикът ѝ Марио Драги през 2012 г. спаси еврото.

Освен „базуката“ от 750 милиарда евро, които Франкфурт ще налее в икономиките на страните от еврозоната чрез изкупуване на дългови книжа, банката разреши на страните безлимитно да се възползват от този инструмент - начин, по който да помогне на правителствата да си набавят необходимите финансови ресурси.

Всички те обаче са насочени към здравната система от една страна, а от друга - към овладяване на социалните и икономически последици, настъпили от масовата изолация.

Тогава - какво се случва с банките?

„Проблемът тук е в магнитуда на труса, който ще се появи от ръста на необслужваните кредити. Много банки бяха доста „крехки“ по този показател още преди кризата, макар че като цяло банковата система е в доста по-добра ликвидна позиция спрямо кризата от 2008 година благодарение на регламента Базел III. Въпреки това в идеалния вариант ще бъде разрешено на определени клиенти да забавят плащания. Не вярвам да се стигне до опрощаването на кредити. Както и да бъдат „разхлабени“ правилата, след кризата банките ще се окажат с доста по-големи портфейли от необслужвани кредити и трябва да се намери начин ситуацията да не бъде изпусната от контрол“, коментира Пиер Ортлиб от Официалния форум за парични и финансови институции.