Икономиката на еврозоната ще отбележи най-слабия растеж в 20-годишното си съществуване, а ръководителите на блока трябва да задействат фискални стимули, за да защитят паричния съюз, пише Bloomberg Economics.
Ако правителствата „се задействат, рецесията ще бъде дълбока, но кратковременна. Ако ли не, има шанс еврозоната да не оцелее“, отбелязва Bloomberg Economics.
Въпреки че никаква държавна подкрепа не може да предотврати рухване на производството, предприемането на действия от властите е задължително, за да помогнат на икономиката да стъпи на краката си по-късно тази година и да се предотврати продължителен спад.
„Това което правителствата и Европейската централна банка трябва да направят, е да предотвратят възможността иначе жизнени бизнеси да фалират или да съкращават служители. Това означава запазване на кредитирането. По-важното е, че е необходимо заличаването на пропастта в доходите, която мерките за сдържане на пандемията създават“, пишат икономистите.
Тъй като хора във Франция, Испания и Италия са принудени да останат по домовете си до средата на април, очакванията са икономиката да се свие с 3,1% през първото тримесечие и да претърпи още един удар от 2,4% през второто.
Според прогнозите Германия и Франция, които са най-големите страни членки на блока, ще регистрират спад от по 2,5% през периода от януари до март. Очакванията са брутният вътрешен продукт на Италия, която е епицентърът на пандемията в Европа, да се свие с цели 5,1%.
Ако спадът е достатъчно голям, има риск дългът на Италия да излезе извън контрол и да направи една от най-големите икономики в региона неспособна да изплаща облигациите си. Тогава спасяването на страната ще зависи от готовността на останалите страни членки на блока при потиснати финанси. Ако няма такава, Италия ще бъде принудена да се преструктурира във валута, която може сама да печата.
От Рим до Париж и Мадрид правителствата започват да обявяват планове за гарантиране на заеми за малки компании, да помагат на хората, които губят работата си, и да стимулират разходите. Въпреки това карантината в Европа ще остави дупка от 350 млрд. евро (375 млрд. долара) в доходите на домакинствата и печалбите на компаниите, сочат изчисления на Bloomberg Economics.
„Има опасност или правителствата да не осигурят трамплин за растеж през второто полугодие, или мерките за овладяване на епидемията да са необходими толкова дълго време, че те да не могат да си го позволят. Тъй като паричната политика до голяма степен е изчерпана, а някои страни са затънали в дългове, продължително забавяне може да се превърне в бедствие за еврозоната“, предупреждават икономистите.
14:28 | 13.09.22 г.