Критиците скочиха в сряда (4 март), когато Европейската комисия (ЕК) предложи в общото законодателство на Европейския съюз (ЕС) да бъде включен и политическият ангажимент за постигане на климатичен неутралитет до 2050 г, тъй като стана ясно, че новият Закон за климата на Комисията няма да включва предложеното съкращение на емисиите за 2030 г. с 40%, пише Euractiv.
Вместо това изпълнителната власт на ЕС обеща да публикува до септември своя преразгледан сценарий относно това дали са възможни съкращения на емисиите в диапазона 50-55%, за да може Брюксел да се опита да спази ангажиментите си относно Парижкото споразумение за климата от 2015 г.
Но при сегашната времева рамка окончателното споразумение няма да е възможно преди срещата на върха ЕС-Китай за същия месец и ще бъде трудна борбата за подписване на актуализация преди конференцията за климата на ООН COP26 през ноември в Глазгоу.
И двете събития се разглеждат като решаващи за стремежа на Европа да накара други големи замърсители да приемат амбициозните политики в областта на климата и зелената енергия и да ограничат емисиите на парникови газове.
По време на представянето на Закона за климата, холандецът Франс Тимерманс, първи заместник-председател на ЕК и еврокомисар по климата, защити крайния срок през септември, като обясни, че „нашата работа е започнала и продължава“.
Той добави, че служителите в дирекцията по климата са посочили, че им трябва време до края на лятото, за да изготвят всичко коректно.
Държави като Чехия и Унгария настояват, че няма да обмислят увеличение на целите за 2030 г. без задълбочена оценка. Съветът на ЕС трябва да одобри всички промени, но може да направи това чрез гласуване с мнозинство.
Според Закона за климата, текущата оценка на въздействието ще вземе предвид проектите за националните планове „Енергетика и климат“ (NECP), които уточняват как държавите ще процедират в тази насока през следващите десет години.
Но към 4 март само 21 държави членки са представили своите NECP на ЕК.
„Все още чакаме някои от тези държави членки да си напишат домашното, така че бих могъл да отговоря с„ напишете домашното си и вашето правно основание ще бъде малко по-достоверно “, заяви Тимерманс по адрес на онези страни, които се противопоставят на затягане на мерките в борбата с климатичните промени през това десетилетие.
Допуска се, че оценката на ЕК за въздействието ще се опита да покаже, че намалението на емисиите с 55% ще коства същите средства, както при целта от 40%, като се актуализират инвестиционните разходи за вятърни турбини и разходите за обновяване на сградите.
Икономическите въздействия от изменението на климата, включително щетите от наводненията и горските пожари, също се имат предвид при оценката чрез използване на данни от Съвместния изследователски център на ЕС.
Тимерманс потвърди, че следващата задача на Комисията ще бъде да прецени до юни 2021 г. дали възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и директивите в тази посока трябва да бъдат коригирани.
Въпреки че Тимерманс приветства положителните страни на оценка на въздействието за 2030 г., Законът за климата гласи, че такъв задълбочен преглед няма да е необходим за целта за 2050 г., тъй като работата, извършена през 2018 г., все още не е приключила.
Холандецът не изключи задълбочен преглед, ако целите трябва да бъдат променени, но предложи, че „ако наложим съкращение на емисиите от 55% в законодателството, пътят до нулеви емисии става по-лесен“.