Новото напрежение между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеп Ердоган поставя на изпитания крехката дружба, която позволи на Москва и Анкара да работят заедно в Близкия изток. Но налице е и още една причина, заради която нещата може все пак да не излязат дотам извън контрол: двете държави имат дълбоки икономически връзки.
Потенциалът на икономическият трус беше изпитан през 2016 г., когато Москва наложи мащабни ограничения върху търговията си с Анкара, след като руски самолет беше свален в Сирия от турски изтребител. Конфликтът тогава доведе до загуба на работни места и нарастващ търговски дефицит в Турция, докато в Русия това се отрази в нарастваща инфлация. Последните ограничения в търговията бяха премахнати през 2018 г. със затоплянето на отношенията между двете държави.
Този път обаче залозите може да се окажат дори още по-високи, тъй като икономическите отношения между двете страни се задълбочават все повече. Русия си възвърна статута на втори по големина търговски партньор на Турция след последния им конфликт с обща търговия в размер на 26 млрд. долара.
Bloomberg обобщава в пет графики какво е заложено на карта, ако отношенията между двете държави отново се влошат.
Турция е едва седма поред сред руските търговски партньори, но Москва строи атомна електроцентрала за 20 млрд. долара в южната си съседка, а през януари заработи газопровода между двете страни по дъното на Черно море. Анкара също така закупи руска противоракетна система на стойност 2,5 млрд. долара миналата година, като има интерес от още покупки.
Също така турската туристическа индустрия – така необходим за страната източник на приходи във валута, разчита на Русия за 16% от чуждестранните туристи в страната годишно. Забраната за пътувания през 2016 г. нанесе силен удар по Турция и накара Ердоган да потърси помирение с Путин, след като приходите от туризъм намаляха значително.
Турските фермери бяха най-големите губещи от последния конфликт между Анкара и Москва. Путин наложи забрана за внос на турски плодове и зеленчуци, за да стимулира руското производство. Последните ограничения отпаднаха през май 2018 г. оттогава насам продажбите се възстановяват, но все още не са достигнали нивата си отпреди кризата в отношенията.
Турция е най-големият производител на пшеница за Русия и износът достигна рекордни нива през последните две години, което прави Москва потенциално по-уязвима при конфликт. През 2016 г. Ердоган отговори на ограниченията на Путин като наложи ефективна забрана за покупки на пшеница от Русия, но тази стратегия беше риск и за Турция – най-големият в света износител на брашно и един от най-големите потребители на хляб в света на глава от населението.
друга област, където Русия инвестира стабилно в търговските си отношения с Турция е газовият пазар. Гигантът „Газпром“ започна да доставя газ по газопровода „Турски поток“ от януари насам, увеличавайки още пазарния си дял в Турция и намалявайки зависимостта на Русия от Украйна като транзитна страна.
Големият търговски дефицит на Турция и нарастващата безработица я поставят в по-лоша позиция спрямо Русия при справяне с евентуален търговски конфликт. Над 13% от турците са безработни спрямо 10% при последния конфликт между двете страни. За сравнение, през последните няколко години Путин успя да натрупа един от най-големите в света валутни резерви, свивайки разходите, за да направи Русия по устойчива на външни заплахи.
23:45 | 13.09.22 г.