България е една от страните с най-ниско ниво на киберсигурност в Европа. Това показва проучване на базираната в Стокхолм софтуерна компания Specops Software.
Според данните страната ни се нарежда на второ място от общо 32 държави в класацията за най-несигурни страни. Преди нас е единствено Нидерландия със съвсем малка преднина.
Проучването е направено на базата на това колко вероятно е дадена държава да се сблъска с киберпрестъпления, анализирайки процента на атаки през Azure срещу оператори на облачни услуги, както и месечният процент машини, които се сблъскват с миньори на криптовалути, зловреден софтуер или такъв за изнудване, при който компютърът бива блокиран и се иска откуп за неговото възстановяване.
Топ пет на най-несигурните държави на Стария континент, с изключение на първенеца Нидерландия (17,64%), са все държави от Западна Европа. След България (17,5%%) на трето място, но със значително по-малък процент (10,83%) застава Беларус, следван от Украйна (10,35%) и Босна и Херцеговина (7,06%).
В същото време най-високо ниво на киберсигурност има в Северозападна Европа. На първо място е Ирландия (1,08%), следвана от Норвегия (1,38%), Дания (1,6%), Швейцария (1,69%) и Исландия (1,81%).
Показателен пример за заключенията на изследването е течът на лични данни от Националната агенция по приходите (НАП) през лятото на миналата година, който осветли ниското ниво на киберсигурност в държавната служба.
Припомняме, че кибернападението обхвана данни за около 5 млн. души (от тях около 1 млн. са на починали лица). По-конкретно файлът, който тогава бе разпространен в публичното пространство, съдържаше данни за български и чужди граждани и търговски дружества, в това число три имена, ЕГН на български граждани, имена и ЕИК на търговци, данъчна и осигурителна информация по подадени годишни декларации, получени в НАП от други институции в България по международния обмен на информация в информационната система VAT REFUND, ползвана от НАП, съхранявана в сървър на НАП и др.
Страната ни присъства в челната петица и при всички класирания на база отделни компоненти.
По показателя атаки срещу оператори на облачни услуги отново сме втори с най-лошо представяне. Нидерландия е първа с 16,28%, следвана от България с 11,68%.
По отношение на добива на криптовалути страната ни се нарежда пета. Тук първите две места са за Беларус (0,42%) и Украйна (0,33%). Най-слабо застрашена с едва 0,01% от компютрите е Ирландия, а на второ място с 0,02% са Великобритания, Норвегия, Дания, Швейцария, Швеция, Финландия, Австрия, Германия и Нидерландия.
Що се отнася до показателя на зловредния софтуер картината изглежда по същия начин, като в челната петица на трето място остава Босна и Херцеговина (6,76%), но излиза Сърбия на четвърто, заменена от Румъния (5,92%). България отново е пета с 5,66% от компютрите. Беларус е на първо масто с 10,17%, а Украйна е втора с 9,57%.
Колкото до т. нар. ransomware – зловреден софтуер, при който хакери блокират компютъра на жертвата и искат откуп за неговото възстановяване, най-слабо представяне има Украйна, където 0,09% от машините се сблъскват с подобна атака. Второто място е за Беларус с 0,06%, следван от Босна и Херцеговина с 0,05% и България, Румъния, Унгария, Латвия, Гърция и Хърватия с по 0,04%.
На фона на резултатите от изследването Specops Software предлагат три възможни начина за намаляване на риска.
1. Спрете да прилагате една и съща парола за различни сайтове, тъй като хакерите използват придобитите от едно място данни, за да се опитат да ви атакуват и през друг сайт.
2. Използвайте многофакторно идентифициране. В момента много платформи предлагат подобна услуга, но малцина потребители я използват.
3. Не кликайте на непознати линкове. Фишинг имейлите може да изглеждат истински, но проследяването на линкове може да крие риск.
06:49 | 13.09.22 г.