Природният газ – преди определян като ключ за осъществяването на енергийния преход в Европа – сега се оказва, че може би няма да е от толкова голяма полза.
Политиците в Европейския съюз (ЕС) прекараха години в прославяне на добродетелите на газа, наричайки го „най-чистото от изкопаемите горива“ и „мост към бъдещето с по-ниски въглеродни емисии“, пише екипът на Hellenic Shipping News.
Но светът - и в частност Европа - бързо измества фокуса си от газа, което означава, че има риск да бъде изоставен в надпреварата за зануляване на въглеродните емисии.
Газовите проекти стават все по-уязвими, тъй като финансистите и ръководителите на компаниите са изправени пред натиска от своите акционери и инвеститорите да не инвестират в изкопаеми горива.
Международната агенция по енергетика (МАЕ) многократно преразглежда своите оценки за по-дългосрочно търсене на газ в ЕС. В последните си пет енергийни перспективи картината за 2040 г. се влошава постепенно, от оценка за търсенето на газ от 466 млрд. куб. м, представени в перспективата от 2015 г., до едва 386 млрд. куб. м, предвидени през 2019 г.
Газът не може да избяга и от мащабните протести на екологичните групи, водени от Грета Тунберг, които акцентират върху въпроса за въглеродните емисии.
Зелената сделка
Не много отдавна Южният газов коридор например беше проектиран и построен на обща стойност от около 40 милиарда долара.
Сега ЕС се занимава със своята „Зелена сделка“. И ролята на газа в нея е съмнителна.
Новият председател на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен постави климата на първо място в политиката си за следващите пет години, като планира ЕС да изхвърли от икономиката си въглерода до 2050 г.
Това е доста по-амбициозно от настоящата цел на ЕС да намали емисиите си с най-малко 80% спрямо нивата от 1990 г. до 2050 г. За да постигне това Фон дер Лайен иска да увеличи целите на ЕС за 2030 г. за намаляване на емисиите с поне 50%, в сравнение с 40-те процента, договорени през 2018г.
Ако това бъде одобрено от законодателите на ЕС - а Европейският парламент (ЕП) вече призова за намаляване нивото на емисиите с 55% до 2030 г. - тогава газът би могъл да бъде изместен преди 2030 г. от възобновяеми източници и енергийната ефективност.
ЕК създаде и „Фонд за справедлив преход“, който може да мобилизира до 50 милиарда евро (55 милиарда долара) публични пари, за да помогне на тежката промишленост, като рафинериите и стоманодобивните предприятия, да намалят емисиите си.