В деня след убийствения атентат в Ханау Германия все още тъне в дълбок шок. Канцлерът Ангела Меркел осъди расово мотивираното нападение, което доведе до десет жертви. „Расизмът е отрова, омразата е отрова. И тази отрова съществува в нашето общество. Сблъскваме се цялата си сила и решителност срещу всички онези, които се опитват да разделят Германия“, заяви канцлерът. Но не е достатъчно само да се постави диагнозата. Време е ясно да се заяви, че Германия тръгва на битка: срещу всички човеконенавистнически идеологии.
След атентатите на NSU (Nationalsozialistischer Untergrund – неонацистка терористична организация, образувана през 1999 г.), убийството на консервативният политик Валтер Любке, който се застъпваше за бежанците и смъртта на невинни хора на улицата в Хале, след като един радикализиран привърженик на крайнодесни възгледи се опита да изкърти вратата на синагогата и да организира вътре кървава баня, канцлерът трябва да се запита защото досега държавата не намери правилния отговор на десния терор в Германия. Тези, които разпалват расизма, омразата и насилието, трябва да бъдат преследвани със строгостта на закона. Германия трябва да бъде защитна държава, която да предотвратява, а не само да съжалява за убийствените атаки.
Политиците трябва да си зададат въпроса каква е почвата за расисткото насилие в Германия. AfD със сигурност не е единствената отговорна за ксенофобния климат, но е важен фактор. Опитът на лидера на AfD Йорг Майтхен да категоризира атаката в Ханау като „заблуден акт на луд“ е неприемлив. На такива тривиализации трябва да се противопостави всеки, който иска да защити свободния демократичен ред в Германия. Опозицията на това е първият граждански дълг.
А политиците ще трябва да реагират бързо, еднозначно и недвусмислено, и не само с думи. Защото иначе нещата ще излязат извън контрол и в крайна сметка може да срутят всичко онова, което представлява сърцевината на правовата държава и на свободите на гражданите ѝ.