Най-богатите страни членки на ЕС не са склонни на компромис за бюджета

Най-богатите страни членки на Европейския съюз държат на позициите си за предстоящия седемгодишен бюджет на блока преди ключовата среща на върха в четвъртък в момент, в който председателят на Европейския съвет се стреми да смекчи удара от намаляването на разходите за по-бедните страни, пише Financial Times.

Миналата седмица Шарл Мишел предложи бюджетна рамка, включваща редица компромиси за средствата за развитие на регионите, едно от двете основни пера в бюджета на ЕС заедно със земеделието, в усилията си да смекчи противопоставянето на страните от Централна и Източна Европа навреме за срещите на лидерите на ЕС в Брюксел.

Страните членки трябва да се справят с дупка от близо 60 млрд. евро в следващата седемгодишна многогодишна финансова рамка заради решението на Великобритания да напусне ЕС. В резултат на това нетните платци в бюджета бяха помолени да поемат допълнително бреме, а нетните реципиенти са изправени пред по-строги програми за разходи.

Предложенията на Мишел бяха приети смесено от страните от Централна и Източна Европа, които са нетни реципиенти на подкрепа от бюджета на ЕС, но според дипломат критиките им са били „успокояващо меки“. Въпреки това президентът на Европейския съвет е изправен пред остро противопоставяне от много части на ЕС, което предвещава изключително трудни преговори.

Най-богатите страни твърдят, че са принудени да поемат твърде тежко бюджетно бреме въз основа на многогодишната финансова рамка, която започва през 2021 г. Най-големите нетни платци в бюджета, сред които Германия, Дания, Швеция, Австрия и Холандия, искат размерът на бюджета да продължи да се равнява на не повече от 1% от брутния национален доход на ЕС, докато Мишел предлага той да е равен на 1,074% от БНД.

Те също така настояват за спорни отстъпки, целящи да смекчат бюджетното им бреме. Исканията ще играят централна роля в разговорите за бюджета, които може да продължат и през уикенда. „Ако председателят Мишел иска Европейският съвет да бъде успешен, трябва да направи значително променено предложение“, казва дипломат от ЕС.

Стратегията на Мишел преди срещата на върха е да преодолее противопоставянето от по-бедните страни членки, които са разгневени от предложеното намаляване на кохезионните фондове с близо 15% спрямо настоящата многогодишна финансова рамка.

Полският заместник-министър на външните работи Павел Яблонски казва пред FT, че дори след това отваряне бюджетните предложения изискват „много работа“.

„Не виждаме голям шанс това предложение да бъде прието скоро“, допълва той. Намаляването на бюджета на ЕС може да засили евроскептицизма, защото ще направи дейностите на съюза по-невидими за гражданите на блока, смята Яблонски. „Това може да се окаже голям проблем, защото хората подкрепят проекта заради неговата видимост“, казва той.

Зад кулисите страни от т. нар. група на приятелите на кохезията анализират в подробности идеите на Мишел, за да преценят последиците от тях за по-неразвитите региони. Предложенията включват увеличаване на кохезионните разходи с 6 млрд. евро спрямо предложенията на финландското председателство на Европейския съюз в края на миналата година, пренасочване на част от парите от най-проспериращите региони, увеличаване на дела на ЕС в проекти за съфинансиране в най-бедните райони и улесняване на трансфера на средства между различните разходни пера.

Като отстъпка пред Полша и Унгария Мишел предложи също относително висок праг за спиране на плащанията от ЕС, когато страна членка нарушава принципите на правовата държава в блока.

Предложенията са важни за Централна и Източна Европа заради ролята на кохезията за развитието, откакто страните от региона се присъединиха към ЕС през 2004 г. Средствата помогнаха за съживяването на рушаща се инфраструктура зад желязната завеса. Парите от ЕС помогнаха за изграждането на пътища, свързващи икономически центрове, както и за построяването на училища, обществени сгради и други обекти като библиотеки и плувни басейни.

Въпреки усилията на Мишел някои по-нови страни членки остават притеснени от размера на евентуалните съкращения. Йовита Нелиупсиене, постоянен представител на Литва в ЕС, казва, че страната й е изправена пред „драстични съкращения“ на кохезионните фондове, които са по-големи от средното равнище в ЕС. Страната трябва да се справя и пред значително намаляване на финансирането за земеделие, допълва тя. „Въпреки усилията за намиране на добре балансиран резултат, ние сме далеч от споразумение“, категорична е тя.

Високопоставени представители на коалиционното правителство в Германия обсъдиха предложението на Мишел през уикенда и излязоха с твърда позиция преди срещата на върха. Външният министър Хайко Маас заяви пред европейските си колеги, че Берлин иска парите да бъдат насочени към модерни приоритети, като научни изследвания, че размерът на искания от Мишел бюджет е твърде висок и че ЕС трябва да договори постоянна система от отстъпки, за да помогне на нетните платци, включително Германия.

Последното ще бъде от ключово значение на предстоящите разговори – сред въпросите са размерът на отстъпките, дали те трябва да останат постоянни или не, дали размерът им трябва да намалее с времето, както предложи Мишел, и разделението между отделните страни, които ги получават.

Германия е и сред страните, притеснени от предложението за върховенството на закона на Мишел, според което всяко решение за замразяване на парите трябва да бъде одобрявано с квалифицирано мнозинство от страните членки.

Финландският министър по европейските въпроси Тути Тупурайнен потвърждава тези притеснения. „Не можем да позволим механизмът за върховенството на закона да бъде безгласна буква в бюджета“, казва тя.

Крайно време е да се намери решение за многогодишната финансова рамка, смята Тупурайнен и допълва, че е постигнат „добър напредък“, въпреки че според Финландия Мишел иска твърде много пари. „Моят призив към лидерите е всички да бъдем готови за компромис“, казва тя.