Брюксел има нов план за Западните Балкани: още няколко моркова и по-големи тояги, пише онлайн изданието politico.eu.
Това са основните елементи от предложението на Европейската комисия (ЕК) за реформиране на начина, по който Европейският съюз (ЕС) работи със страните, които кандидатстват за членство. Проектът на този план има за цел да се преодолеят разделенията в рамките на ЕС и особено различията между Германия и Франция – двете най-големи икономики в съюза.
Президентът на Франция Еманюел Макрон остро критикува процеса на разширяване на ЕС и блокира началото на преговорите с Албания и Северна Македония на среща на върха миналата година. Според него настоящата система е „причудлива“ и ЕС трябва да бъде в състояние да обърне процеса, ако страните кандидатки отстъпят по ключови въпроси, например върховенството на закона.
Лидерите на Комисията и ЕС, сред които и германският канцлер Ангела Меркел, обаче настояват за бързо започване на преговори с Албания и Северна Македония. Те се аргументират, че двете балкански страни са предприели важни реформи, както и че други сили като Русия, Китай, Турция и държавите от Персийския залив ще да спечелят и ще разширят влиянието си там, ако блокът не действа.
Комисарят по разширяването Оливер Вархели коментира, че голяма част от предложенията са свързани с промяна на баланса между елементите на процеса по присъединяване, а не се касае за подмяна на цялата система. "Трябваше да вземем парчетата и да се опитаме да създадем нещо ново", коментира той пред изданието.
Планът, който ще бъде представен днес, отразява много от исканията на Франция. Това би позволило на страните членки да блокират преговорите временно или да ги спират, ако преценят, че кандидатът за членство не спазва ключови изисквания.
Това ще даде на европейските правителства повече власт над преценката на напредъка на кандидатите за постигане на стандартите на ЕС - задача, която до голяма степен е в ръцете на ЕК в момента. Някои държави членки в ЕС обвиняват институцията, че е твърде оптимистична в оценката си.
"Това трябва да бъде политически ръководен процес, не може да бъде само административен", казва Вархели. Той обаче подчертава, че процесът трябва да е и предсказуем.
Не е ясно дали всички държави от ЕС биха могли да се споразумеят по всички подробности и да приемат новия план преди редовната среща на върха на лидерите следващия месец. Меркел настоява на тази среща ЕС да даде зелена светлина за преговорите с Албания и Северна Македония.
Шест държави от Западните Балкани се надяват на скорошно членство в ЕС, припомня изданието. Сърбия и Черна гора водят преговори за присъединяване от години, но перспективите за влизане в Съюза са мъгляви. Албания и Северна Македония все още се надяват да стартират преговори. Босна и Херцеговина и Косово са класифицирани като „потенциални кандидати“ от Комисията.
ЕК се надява новият план да постигне баланс между исканията за промяна от страна на Франция и други скептици за разширяване, като Холандия и Дания, от една страна, и страни като Германия и други страни от Централна и Източна Европа, от друга страна, които искат силен ангажимент за перспективите за членство на страните от Западните Балкани.
Основен акцент в него е спазването на върховенството на закона. Предвижда се "пътна карта за върховенството на закона" за бъдещите членове, според която няма да се затварят други глави от преговорния процес, докато не бъдат спазени показателите в тази област.