12 млрд. евро – това е огромната дупка, която оставя Великобритания след напускането си на Европейския съюз, съобщават AFP и френският вестник La Tribune.
Това е още едно затруднение при определянето на следващата Многогодишна финансова рамка (2021-2027 г.). За разрешаването на този проблем Комисията Юнкер представи предложение още през май 2018 г., преди да предаде щафетата на новия екип на Урсула фон дер Лайен.
Въпросът сега е в ръцете на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, който свика извънредна среща на върха в опит за постигане на съгласие сред 27-те страни членки. Срещата ще започне на 20 февруари и вероятно ще бъде удължавана. Великобритания е нетен вносител в бюджета на ЕС, т.е. дава повече пари, отколкото получава. Според сметките на Комисията загубата на 12 млрд. евро през 2021 г. ще достигне 84 млрд. евро през идните седем години.
Клуб 1%
Предложеното решение от предишния еврокомисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер е от една страна да се увеличи вноската на страните членки, а от друга – да се използват традиционните политики на ЕС (кохезия, земеделие) за финансирането на по-модерен бюджет с нови приоритети (околна среда, сигурност, миграция, отбрана). Засега обсъжданията са в застой въпреки многобройните контакти на Шарл Мишел с представители на страните членки на ЕС.
Първото обсъждане ще бъде посветено на приноса на страните членки в Многогодишната финансова рамка. Създаде се Клуб 1% начело с Германия, Австрия, Холандия и скандинавските страни, които настояват бюджетът да бъде ограничен до 1% от брутните национални доходи на ЕС.
„Това е символичен праг, той също така е политически и беше поискан от Германия и британците“, казва Никола-Жан Бреон, специалист по европейския бюджет във Фондация „Шуман“. Той припомня, че двете страни първи са поискали по-стриктни граници за бюджета. С Brexit Германия губи съюзник в преговорите, допълва експертът.
Комисията, която предлага праг от 1,114% (или бюджет от 1,134 млрд. евро при постоянни цени от 2018 г. или 1,279 млрд. евро при текущи цени), предупреди той да не бъде намаляван на 1%. Ако се вземе предвид напускането на Великобритания, сега бюджетът съставлява 1,16% от брутния национален доход на ЕС. Парламентът защитава дял от 1,3%.
Сбогом на отстъпките
Комисията иска да се възползва от Brexit, за да забрани и „отстъпките“. Те бяха въведени за Великобритания през 1984 г. (“Искам си парите обратно“, казваше Маргарет Тачър) и се прилагат за пет страни, които са сред най-богатите в съюза – Германия, Дания, Холандия, Австрия и Швеция. „Най-богатите страни плащат по-малки суми като процент от брутния си национален доход на човек“, недоволства Комисията, която предлага постепенна отмяна на отстъпките през идните пет години.
18 страни членки считат, че Brexit е „уникална възможност за реформиране и модернизиране“ на ресурсите на Многогодишната финансова рамка. „Нито една страна членка не страда от бюджетно свръхбреме, за да претендира за отстъпка“, категорична е групата от страни, сред които Франция, Испания, Италия, Полша, балтийските страни, България, Румъния и Унгария. „Отстъпките никога не са имали за цел да уравновесят вноските, а да ги сведат до приемливи равнища“, смята Бреон.
Германия твърди, че ще трябва „да има много по-значително участие“ след Brexit, “дори с 1%", каза германският министър, който отговаря за Европа, Михаел Рот по време на неотдавнашна среда в Брюксел. Перспективата за затягане на колана възобнови дебата за необходимостта от намиране на необходимите ресурси за съюза отвъд вноските на отделните страни. Те биха могли да дойдат от механизъм за коригиране на границите върху въглерода, данък върху пластмасата и приходи от европейския пазар на въглеродни емисии.
12:36 | 11.09.22 г.