Заявката на британския премиер Борис Джонсън, че ще преодолее неравенството във Великобритания има за цел да фокусира обществото върху положителен дневен ред и да измести вниманието от Brexit, спасявайки Консервативната партия.
Парадоксът е, че неговото предизвикателство – да преодолее регионалното неравенство, е споделяно от всяка друга страна в Европа и отвъд, пише Financial Times.
Безпокойството в провинциалните части на Великобритания изигра голяма роля референдумът през 2016 г. да бъде наклонен към страната на напускането, както и в победата на Джонсън на изборите миналия месец. Насочвайки погледа си към политическата възможност, той открадна марша от другите партии, предлагайки надежда на безнадеждните на правилните места, т.е.там, където се наблюдаваха най-големи загуби на фона на десетилетия растеж на водещите градове.
Регионалното неравенство във Великобритания е крайно, но далеч от ситуацията в Европа. Почти всяка европейска държава не успява да се отърси от десетилетията на неуспехи от страна на политиците да поддържат икономическия си модел.
Така че нарастващата икономическа доминация на Лондон в британската икономика е просто случай на общозападен феномен. Ако Джонсън е прав, че Великобритания се нуждае от „изравняване“, то това важи за почти всяка друга зряла икономика.
Това означава, че трябва да очакваме политиците на други страни да постигнат електорални успехи, повтаряйки стратегията на Джонсън. От гледна точка на политиката, неговият успех или неуспех да преодолее неравенството в регионите на Обединеното кралство ще бъдат разгледани поне толкова близо от континентална Европа, колкото у дома. И обратното, той би могъл да предложи опита си на други страни, демонстрирайки какво работи успешно и какво не.
Наскоро Френският съвет за икономически анализи публикува доклад за основните причини за протестите на движението на „жълтите жилетки“. Приликите с недоволството в изостаналите райони на Великобритания, подкрепящи Brexit, са поразителни.
Първо, участието в протестите е свързано с други признаци на недоволство, като например по-ниската избирателна активност и по-лошите индикатори за благоденствие. Второ, тези общности са икономически неуспешни, което се забелязва по по-слабия растеж на работни места или по-ниските цени на жилищата.
Но един от най-впечатляващите показатели за недоволство е изчезването на местните магазини, културни събития и обществени услуги.
Това трябва да звучи познато. Отвъд статистиката икономическият спад често се усеща в реалния живот чрез залеза на някои главни улици и загубата на места за социални срещи. Доказателството за всяка политика за подобряване на регионалното неравенство трябва да се измерва не само в индивидуалния жизнен стандарт, но и в сближаването на общността.
Френското изследване например установява, че индивидуалната тревожност варира в зависимост от средния доход в общността: местното икономическо подобрение кара хората да се чувстват по-добре, дори ако тяхната финансова ситуация остава непроменена.
Вместо да си задаваме въпроси дали корените на политическото недоволство са икономически или културни (противодействие срещу имиграцията или либералните ценности например), трябва да разберем как икономическите условия поддържат местните култури или не успяват да направят това.
Джонсън е направил първата стъпка в този процес, разбирайки дълбочината на отчаянието и служейки си с него. Но следващата стъпка – изпълнението на обещанието – ще е много по-трудна. Както става ясно от френското проучване, тя изисква не само промяна на начина, по който политиката е оценявана, но също така и как е прилагана. Местните общества се нуждаят от роля при формирането ѝ, нещо което хиперцентрализираната Великобритания не е в добра ситуация да постигне.
Популистите имат предимство в това, че не чувстват никакво угризение да изпълнят своите обещания. Ако Джонсън покаже на други политици, че това е възможно, той ще извърши страхотна обществена услуга.
Още анализи четете в сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
08:21 | 11.09.22 г.