През годината, в която Европейската централна банка (ЕЦБ) твърдо продължи с призивите за повече фискални стимули, най-голямата икономика в еврозоната успа да отчете рекорден бюджетен излишък.
Федералното правителство на Германия се радва на рекорден излишък от 13,5 млрд. евро за миналата година, подпомогнат най-вече от ниските лихви и благоприятният изход от преговорите за Brexit.
За управителя на ЕЦБ Кристин Лагард излишъкът подчертава липсата на баланс във валутната зона, където дългогодишната фискална стриктност на най-голямата икономика контрастира с по-устойчивите дефицити при следващите три по големина страни.
На фона на изхабените си фискални муниции Лагард сега е вперила поглед в парите на Германия с надежда те да успеят да омекотят евентуалния удар от бъдеща криза.
„За съжаление мисля, че няма да получим нужната промяна във фискалната политика, освен ако не сме застанали на ръба на пропастта“, посочва Рупърт Харисън, главен макро стратег на BlackRock International. „Първо ще се нуждаем от малко нестабилност“, посочва той.
Изминалата година е шеста поред, през която германското правителство успява най-малко да приключи с балансиран бюджет. Последната рекордна за излишъка година бе 2012 г., когато той бе в размер на 12,1 млрд. евро.
Основна част от излишъка през миналата година се формира от по-ниски от очакваното лихвени проценти, което направи по-евтино за банките да обслужват дълговете си. Приходите от данъци също са по-големи от очакваното, а възможността Великобритания да напусне Европейския съюз (ЕС) „хаотично“ в края на октомври бе предотвратена. Всичко това означава, че германските публични финанси могат да останат непокътнати без да се стига до необходимостта от извънредни разходи.
Излишъкът показва, че призивите на ЕЦБ от миналата година за фискални стимули от страни, които могат да си го позволят, са останали до голяма степен нечути в държавата, която има най-голямата възможност да го направи.
Бившият управител на ЕЦБ Марио Драги засили призивите, преди да напусне поста си през октомври, а Лагард само продължи да оказва натиск. „Съгласувани фискални стимули на ниво еврозона ще помогнат за ускорението на растежа“, заяви тя миналата седмица пред френското списание Challenges.
Забележителното представяне на германските публични финанси – резултат на строгата фискална дисциплина в Берлин, е постигнато във време на относително влошаване на самата икономика. Растежът за миналата година се очаква да се забави до 0,5% от 2,5% през 2017 г., което се дължи най-вече на слабия износ.
Представянето му обаче все пак по всяка вероятност ще предизвика нови призиви за увеличаване на инвестициите или за намаляване на данъчната тежест в Германия. Министърът на икономиката в страната Петер Алтмайер настоява за намаляване на корпоративните данъци и пълно премахване на т. нар. данък „солидарност“, използван за финансирането на процеса по обединение на Източна и Западна Германия – предложение, което финансовият министър Олаф Шолц засега отхвърля.
Шолц заяви в понеделник, че иска да използва излишъка, който се равнява на общо 19 млрд. евро, ако се прибавят и неизползваните пари от предходната година, за финансиране на училища и мерки срещу климатичните промени.
Шолц и канцлерът Ангела Меркел настояват на своята политика за балансиран бюджет с довода, че публичните инвестиции вече растат със стабилни темпове. Правителството се налага да увеличава разходите си, за да може да приложи мерките за справяне с климатичните промени.
„В случая на Германия те разполагат с много фискална мощ, ако се нуждаят от нея“, посочва Джон Рой от Legal & General Investment Management. „Реалността обаче, че те постоянно казват: „Ние не смятаме, че е необходимо“, допълва той.
15:02 | 11.09.22 г.