ЕС ще отдели една четвърт от бюджета си за борба с климатичните промени. За целта ще бъде създадена схема за пренасочване на 1 трилион евро за инвестиции, които да направят икономиката по-екологична в следващите десет години. Това стана ясно по време на пресконференция в Европейския парламент на Хърватското председателство с участието на председателя на ЕП Давид Сасоли и председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Европейският инвестиционен план, който ще бъде представен по-късно днес, ще бъде финансиран от бюджета на ЕС и частния сектор. Той е част от Зелената сделка, предложена от Европейската ковмисия, като целта е Европа да бъде първият неутрален към въглерода континент.
Планът ще включва механизъм, предназначен да помогне на регионите, които са най-засегнати от прехода към по-чисти индустрии, въпреки че всички държави членки на ЕС ще имат право на субсидии. В този смисъл България е сериозно засегната, тъй като сме сред държавите с най-голям дял на въглища в енергетиката си.
Повече детайли ще станата ясни по-късно днес по време на разискванията в ЕП. Утре предстои да бъде гласувана резолюция по въпроса. По-конкретно изпълнителните заместник-председатели на Комисията Франс Тимерманс и Валдис Домбровскис ще представят многоочакваните законодателни предложения относно плана за устойчива инвестиция и справедливия преходен фонд. Очаква се членовете на ЕП да подчертаят, че необходимите финансови ресурси трябва да бъдат отпуснати за амбициозна европейска „зелена сделка“ и тя трябва да бъде социално балансирана.
В сряда членовете на ЕП ще гласуват резолюция, очертаваща възгледите на ЕП за европейската Зелена сделка, като приключи дебатът, проведен през декември.
Това има пряка връзка с предстоящите тежки дебати по Многогодишната финансова рамка, тъй като в нея се определят и вноските, които всяка страна ще прави в общия бюджет на ЕС за следващите седем години.
Повишение ще има за всички страни, а една от най-засегнатите ще бъде именно България, защото според одобрени към момента план за отчисляването на до 20% от националните приходи на всяка страна по европейската схема за търговия с емисии към европейския бюджет, то на България ще бъдат отчислявани 13%.
Това е и една от мерките, с които да се компенсира излизането на Великобритания от европейското семейство. За да се финализира сделката обаче ще отнеме още много време, тъй като не е постигнато пълно съгласие.
Темата коментира българският евродепутат Радан Кънев.
„Българската държава и бизнес трябва да решат заедно какви проекти ще предложат на ЕК на бъдещите фондове, за да могат да бъдат от полза на хората с нови работни места, по-високи заплати и по-добри енергийни решения. Централите ни да бъдат готови да работят на газ поне като междинно решение. Нещо повече – трябва да се развие целият център на енергийна инфраструктура като център на ВЕИ производствата в България. Това са големите стъпки, към които Европа върви и финансиране, както и частният сектор с радост финансира, когато има адекватни проекти. Нищо такова не се случва в България и никой не предлага проекти за финансиране, а после да се оплакваме, че няма пари“, каза Кънев пред журналисти.
Той уточни, че все още е твърде рано да се коментират конкретните аспекти на Зелената сделка. По думите му документите на Европейската комисия и на парламента са по-скоро декоративни и залагат общата рамка на пакта.
Според евродепутата от БСП Петър Витанов България не е готова за трансформация на новата икономика чрез трансформация на своите енергоизточници. По думите му, ако се стигне до трансформация на енергоизточниците ни, това ще засегне много региони със стоманодобив, машиностроене, химическа и текстилна промишленост. „Ние трябва да имаме готовност с проекти, защото Европа дава пари за тази трансформация, но нямаме готовност да се възползваме от тях“, каза Витанов пред журналисти в ЕП в Страсбург.
Той изтъкна, че най-големият риск би бил, ако страната ни загуби и малкото си конкурентоспособни отрасли, които има. "Социалното измерение на Зеления пакт е никой да не бъде оставен под чертата", категоричен е евродепутатът.
Investor.bg припомня, че европейската Зелена сделка беше обявена на 11 декември. Тя определя климатичните цели до 2050 г., за да може Европа да се превърне в първия континент, постигнал въглероден неутралитет. Това е целта в дългосрочен план и все още няма силата на закон, но преразглежда всички инструменти на Европейския съюз (ЕС) и включва 50 конкретни политически инициативи.
Към момента се водят ожесточени дебати кой ще плати най-много, откъде ще дойдат средствата и съответно – кой ще вземе най-голямото парче от пая.
Засега Германия, Холандия, Австрия, Швеция и Дания се очертават като най-солидните нетни платци, а регионът на Централна и Източна Европа, както и Гърция и Италия, ще получат сериозна част от средствата.
Тепърва се очаква през лятото на тази година ЕК да разкрие и подробен план за ускоряване на процеса на намаляване на емисиите на парникови газове от предварително договорените 40% до 50-55% за 2030 г. (в сравнение с нивата от 1990 г.). Влиятелната Федерация на германските индустрии вече предупреди, че новите цели за емисиите могат да "обезпокоят" бизнеса и потребителите.
До момента самата ЕК не е в състояние да уточни допълнителните финансови нужди. Но тя обеща 100 млрд. евро от „Фонда за справедлив преход“ за прилагане на Зелената сделка, като по този начин Брюксел се надява да преодолее възраженията на Полша, както и на други страни от Централна и Източна Европа.
Според някои оценки за постигане на съществуващите цели в областта на климата и енергетиката ЕС се нуждае от до 260 млрд. евро допълнителни годишни инвестиции, които все още не са мобилизирани.
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен също предложи чрез „Инвестиционния план за устойчива Европа“ на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да се отключат 1 трлн. евро частни и публични „зелени“ инвестиции до 2030 г.
Настоящият бюджет на ЕС за 2019 г. обаче възлиза на едва 166 млрд. евро, от които 39% са приписани на „устойчив растеж и природни ресурси“, но включва огромни субсидии за селското стопанство. Новият бюджет на ЕС за 2021-2027 г. досега изисква национален принос от 1,07% от брутния национален доход (БНД) на всяка държава членка, вместо първоначално предложените 1,11%.
Освен това несигурността около Brexit ще намали годишното финансиране на ЕС с над 12 млрд. евро. Остава да видим как тези международни последствия ще повлияят на преговорите, както и решенията относно източниците и инструментите на финансиране.
За одобрението на Зелената сделка на ЕС е необходимо Фондът на ЕИБ да бъде свързан с политиката на кредитиране на други банки, което ще увеличи размера на съфинансиране, достъпно за определени държави членки, от 50% на 75 на сто. Десет страни в блока – България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия, които участват в европейската схема за търговия с емисии на въглероден диоксид и отговарят на изискванията на Фонда за модернизация, също ще се възползват от по-високо ниво на съфинансиране.
Това обаче е проблем, тъй като според изчисления на консултантската компания McKinsey само Полша се нуждае от инвестиции в своите активи за производство на електроенергия в размер на 150 млрд. евро до 2050 г.
Според ЕК са необходими инвестиции в размер на 180-290 млрд. евро годишно до 2050 г., за да се постигне целта от ограничаване на покачването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий. Простата сметка показва, че определените 100 млрд. евро от Фонда изобщо няма да бъдат достатъчни.
В момента около 50 региона в 18 страни от ЕС ще отговарят на условията за финансова подкрепа, след като обхватът на Фонда нарасна отвъд въглищата.
11:51 | 14.09.22 г.