ЕЦБ трябва да разбере причините за ниската инфлация преди да промени целта

През последните осем години Европейската централна банка (ЕЦБ) до голяма степен не успя да постигне основната си цел за ценова стабилност, определена като инфлация „под, но близо до 2 на сто“. Това предизвика редица критики и накара новия президент на ЕЦБ Кристин Лагард да започне стратегически преглед на паричната политика на банката, пише за Financial Times Лоренцо Бини Смаги, бивш член на управителния съвет на ЕЦБ и настоящ председател на борда на Societe Generale. 

Дебатът започна и вече бяха направени няколко предложения. Някои наблюдатели, включително централни банкери, предложиха да се премине от конкретната цел към диапазон за инфлацията между 1 и 3 на сто. Идеята е, че това трябва да даде на централната банка повече време и гъвкавост да постигне целта си без да предприема крайни политики, които могат да имат нежелани последици.

Преди дори да обсъди плюсовете и минусите на това и други предложения, централната банка на еврозоната трябва по-добре да разбере причините, поради които систематично пропуска целта си през последните години. Всяка промяна в противен случай би била разглеждана като начин за отслабване на отговорността, което в крайна сметка би подкопало доверието в централната банка.

По-специално, трябва да се положат по-големи усилия за оценка на ефективността и навременността на различните монетарни мерки, прилагани в близкото минало. Въпросът е уместен, тъй като други големи централни банки като Федералния резерв, Англиската централна банка и Канадската централна банка успяха да приближат инфлацията много по-близо до целите си в сравнение с ЕЦБ, докато само Японската централна банка имаше по-слаб успех.

За въпросната оценка могат да бъдат използвани няколко показателя. Първият е систематичното надценяване от ЕЦБ на инфлацията и растежа в еврозоната. Това се случи за дълъг период от време, по-специално от 2013 до 2016 г. Като се има предвид, че паричната политика се калибрира според прогнозата на централната банка за инфлацията през съответния хоризонт на политиката - обикновено 12 до 18 месеца напред, надценяването на инфлацията предполага, че монетарната политика е била твърде рестриктивна през тези години. Ако прогнозата беше по-точна, ЕЦБ трябваше да предприеме по-агресивно облекчаване, за да постигне целта си за инфлацията.

Вторият показател се базира на очакванията за инфлация, извлечени от цените на активите. Данните показват, че тези очаквания са останали сравнително добре обосновани до средата на 2013 г., но рязко намаляват след това, въпреки мерките, приети от ЕЦБ, като бъдещите насоки от юли 2013 г. и намаляването на лихвите до отрицателна територия в средата на 2014 г. Очакванията се стабилизираха едва след като през март 2015 г. ЕЦБ реши да започне своята програма за покупка на активи (АРР), често наричана количествено облекчаване (QE). Инфлационните очаквания отново спаднаха, след като ЕЦБ спря да купува свежи активи в края на 2018 г.

В същото време от средата на 2013 г. ЕЦБ силно разчита на бъдещите насоки - опитът й да убеди пазарите, че е сериозна в намерението си да постигне инфлационната цел, като многократно повтаря на инвеститорите, че ще поддържа приспособимата си парична политика, докато ценовият натиск не се повиши. Развитието на инфлационните очаквания сочи, че тези насоки не са много ефективен инструмент.

То също така показва, че QE вероятно е трябвало да бъде стартирано много по-рано, поне от средата на 2013 г., както предложиха някои наблюдатели по това време. Накратко, изглежда, че ЕЦБ може да е разхлабила политиката си твърде малко и твърде късно. Една от причините може би е настояването за постигане на консенсус в управителния съвет на ЕЦБ. Всъщност, макар решенията за бъдещите насоки и отрицателните лихви да се вземат с единодушие, APP имаше своите упорити критици.

Третият фактор - размерът на баланса на ЕЦБ, който представлява размера на парите на централната банка на разположение на финансовия сектор, продължи да се свива до началото на 2015 г., въпреки насоките и понижаването на лихвите.

Степента, до която намаляването на задлъжнялостта в банковата система доведе до ограничаване на предлагането на кредити за икономиката, вероятно беше подценена. Едва след старта на APP балансът на ЕЦБ отново се увеличи - от 2 на 4,5 трлн. евро за по-малко от четири години.

Решението на ЕЦБ да преразгледа своята стратегия е добре дошло. Централната банка на еврозоната, обаче, трябва да започне от по-доброто разбиране защо целта за инфлацията бе пропусната. Дали защото политическите действия не бяха достатъчно смели и прекалено забавени, или поради остаряла рамка за прогнозиране на инфлацията, недостатъчен обмен на информация между монетарните и надзорните органи на централната банка и процес на вземане на решения, който е прекомерно базиран на консенсуса, изцелението трябва да започне от тези проблеми, а не от промяна на целта.

В противен случай ЕЦБ ще изпадне в трайна неспособност да изпълнява целите си, независимо какви са те.