Според председателя на Европейския парламент Давид Сасоли ЕС трябва да бъде значително по-добре подготвен финансово за изпълнението на важните задачи на бъдещето.
"Как след пет или седем години държавите членки ще съобщят на нашите граждани, че не сме постигнали напредък в опазването на климата, че повече деца живеят в бедност или че изоставаме в дигитализацията, защото не бяха готови да осигурят адекватни средства“, заяви Сасоли пред вестниците от германската медийна група Funke.
През 2018 г. Европейската комисия предложи 1,11% от икономическото производство на ЕС да влизат в дългосрочния бюджет. В рамките на т. нар. Средносрочна финансова рамка това би довело до общо 1,14 трилиона евро за периода 2021 до 2027 година. Милиарди от бюджета се вливат в субсидии за фермерите, университетите, студентите и програмите за подкрепа.
Досега страните от ЕС не успяха да намерят обща линия: големите нетни „дарители“ като Германия искат рязко да ограничат своите вноски, докато държавите бенефициенти искат да предотвратят евентуалните намаления. Ако 27-те страни се съгласят с обща рамка, те все още ще трябва да намерят компромис и с Европейския парламент.
Сасоли също така се застъпи в интервюто си за разкриване на собствени източници на приходи на ЕС. „В момента не се говори за директен данък от гражданите, но ЕС наистина трябва да стане по-независим по отношение на приходите", каза италианецът. „Например става дума и за средствата от търговията със сертификати за емисиите или данък върху въглеродния диоксид, които от своя страна биха могли да помогнат за финансирането на „Зелената сделка“, например“, пояснява Сасоли.
С т. Нар. „Зелена сделка“ председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен има за цел да направи Европейския съюз климатичнонутрален, а климатичната криза - управляема до 2050 г. Около 1 трилион евро трябва да бъдат инвестирани в реконструкцията на промишлеността, енергетиката, транспорта и селското стопанство.
05:26 | 12.09.22 г.