През последната година процесът по излизането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС) беше доминиран от вътрешнополитическите трусове на Острова. Разсеян с избори и последвалата сага по наместването на новите ръководители на европейските институции, блокът до известна степен обърна гръб на Великобритания в един особено ключов за процеса момент.
Безспорно, обаче, събитието на годината бе идването на премиера Борис Джонсън на власт, чието управление, макар и едва от лятото насам, очаквано внесе много променливи в уравнението и катализира напредъка в процеса.
Въпреки това радостта от изборите в началото на декември, които той безапелационно спечели, може да се окаже твърде прибързана. През 2020 г. изтича срокът на преходния период след излизането от ЕС и с поредното отлагане на Brexit до 31 януари Лондон и Брюксел се оказват само с 11 месеца за постигане на нова търговска сделка.
Джонсън се надява да сключи споразумение като това между ЕС и Канада, но може би забравя, че до него се стигна след близо седем години на преговори – време, с което нито той, нито ЕС разполагат.
Годината започна без изненади. На 15 януари се проведе първото гласуване в парламента на сделката на премиера Тереза Мей с Европейския съюз. Напълно очаквано тя така и не можа да спечели одобрението на депутатите и още с първото си разглеждане потвърди прогнозите на анализаторите, че тя не е печелившият кон, за какъвто я смята Мей.
Несъгласието с Мей
Загубата за премиера беше съкрушителна – най-тежката за консерваторите в съвременната парламентарна история, загубвайки вота с 432 срещу 202 гласа.
Вотът подчерта и още една тенденция, която от референдума за Brexit ставаше все по-отчетлива и достигна кулминацията си с избора на Борис Джонсън за премиер - а именно разединението в редиците на самата Консервативна партия, както и невъзможността на Мей да упражни контрол върху собствените си депутати. Тя загуби две други гласувания през март - със съответно 391 гласа "против" срещу 242 гласа "за" и с 344 "против" и 286 "за".
Само ден след първата си загуба премиерът успя да излезе невредима от друг вот, този път на недоверие, иницииран от лидера на опозицията Джеръми Корбин, което така и не можа да стабилизира позициите й.
Тежката загуба при първото гласуване накара Тереза Мей да прибегне до това, което тя всячески се опитваше да избегне - предоговаряне на параметрите по сделката с ЕС и най-вече т. нар. предпазен механизъм. Позицията на Брюксел, обаче, остана непоклатима по отношение на промени в споразумението, като изменения са възможни единствено в политическата декларация. Това изглежда бе достатъчно за Мей, която прие възможността като единствен изход от задънената улица в отношенията между парламента и правителството.
Британските депутати не можаха да бъдат заблудени и другите гласувания на сделката с ЕС отново завършиха с неуспех. Това изпрати сигнал, че е необходима по-категорична промяна в политиката на управляващите по отношение на преговорите с ЕС.
14:08 | 14.09.22 г.