Шестнадесет дни на преговори не бяха достатъчни, за да се намери обща основа на международните правила за търговията с емисии на въглероден диоксид, един от основните проблеми в конспекта на срещата на ООН за климата COP25, която се проведе в Мадрид, пише Euractiv.
Компромисното споразумение най-после беше постигнато след две седмици на разговори, след като страните от Парижкото споразумение за климата се събраха в Мадрид, за да определят последните детайли на договора. Тяхната основна задача беше да финализират Чл. 6 от споразумението, който се отнася до международната търговия с въглеродни емисии.
В крайна сметка финалната сделка беше отложена за 2020 г. именно заради това доизчистване на детайлите относно въглеродния диоксид, който предизвика сериозни дебати между по-амбициозните страни и тези, които са доволни от съществуващото положение.
Основната част от текста отразява вялия призив към страните да бъдат по-амбициозни в своите ангажименти относно климата през следващата година.
Дори председателя на COP Каролина Шмит призна, че конференцията е „останала длъжна на планетата“, докато генералният секретар на ООН Антониу Гутериш не скри своето разочарование.
Германският министър на околната среда Свеня Шулце също изрази недоволство относно факта, че срещата на върха в Мадрид не е успяла да ангажира ефективно страните по отношение на климатичните промени.
„Разочароващо е, че след години на усилена работа и особено през последните две седмици, не можахме да постигнем съгласие по Чл. 6“, се казва в изявление на делегацията на ЕС. „Смятаме обаче, че се доближаваме много по-близо до споразумението, отколкото преди и това е нещо, което можем да надградим при бъдещи обсъждания“, се посочва още в изявлението.
Провалът на политическата воля
Дженифър Толман, дипломатически съветник в мозъчния тръст E3G, споделя, че „конференцията COP25 е първият и най-голям провал на политическата воля от страна на самите държави, които считат това за незначителна стъпки преди срещата в Глазгоу догодина, като ръководителите на кампанията са се провалили в опита си да блокират страни като САЩ, Бразилия, Австралия и Саудитска Арабия“.
Липсата на дипломатическа ангажираност от обикновено амбициозни страни като Франция, също до известна степен са виновни за този неуспех. Ролята на представителите на френското правителство по време на конференцията беше сравнително малка, като оставиха Шулце и първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс сами да се изправят срещу Китай, САЩ, Индия и Бразилия.
През 2015 г. Парижкото споразумение се реализира, благодарение и на съюза между администрацията на Барак Обама и Пекин. Влошаването на отношенията между двете най-големи икономики в света сега изисква от ЕС да бъде по-активен в своята дипломатическа роля, за да убеди Китай да следва неговия път към декарбонизация.
Пазарите за търговия с въглеродни емисии губят своята сила
Държави като Австралия искат да запазят т.нар. Механизъм за чисто развитие на Системата за въглеродни кредити, създадена с Протокола от Киото, въпреки че това би застрашило схемата на Европа за търговия с въглерод.
Въпросният механизъм позволява на проекти за намаляване на количеството на емисиите в развиващите се страни да получават сертифицирани кредити за редуциране на емисиите, като всеки кредит е еквивалентен на един от въглероден диоксид. Но контролът върху реалното намаляване на емисиите е проблематичен и ЕС се отказа от системата преди години, за да запази целостта на собствения си пазар на въглерод.
САЩ, които изпратиха само един свои представител в Мадрид, също осуетиха процеса, въпреки че възнамеряват да напуснат Парижкото споразумение след по-малко от година.
Бразилия, от своя страна, изглежда иска да забави нещата, настоявайки за двойно отчитане – процес, който ще ѝ позволи да използва кредитите от Протокола от Киото, за да изпълни задълженията си за намаляване на емисиите, докато ги продава на трети страни.
По този начин страната защитава интересите на своя селскостопански сектор, който възнамерява да продължи масовото производство на соя и месо от добитък без да бъде ограничаван от Парижкото споразумение.
Въглеродна бомба в размер на 4,65 млрд. тона
Общо 4,65 млрд. тона кредити за въглероден диоксид - нови или съществуващи - са потенциално засегнати от Чл. 6 съгласно предложената нова облекчена формулировка на правилата, посочват от организацията Carbon Market Watch.
Според мозъчния тръст Climate Analytics използването им би довело до допълнително затопляне от 0,1%.
Съгласно предложените правила, по-голямата част от тези кредити за въглерод ще отиде в Азия, по-малка част в Южна Америка и Африка. Китай възнамерява да използва кредитите за своя вътрешен пазар, за да облекчи натиска върху компаниите, което обяснява защо не се намеси в преговорите в Мадрид.
Но по същество блокирането на амбицията не е логично от икономическа гледна точка. Кредитите от Киото в момента имат нелепа пазарна стойност от около 20 цента поради липсата на търсене.
И докато това се случва, Парижкото споразумение ясно призовава за нови проекти, които да абсолютно безспорни от екологична гледна точка.
23:40 | 09.09.22 г.