Часовникът тиктака. Дългосрочният договор за транзит на природен газ между Русия и Украйна изтича на 31 декември тази година. Шансовете за постигане на споразумение между двете страни преди крайния срок са малки, пише Euractiv.
Украйна представлява ключов транзитен път за руския газ към Централна Европа. В края на годината изтича текуща сделка между двете бивши съветски държави, регулираща транзита на газ. Времето за подписване на споразумение намалява, а отношенията между Москва и Киев са напрегнати още от руското нахлуване в Източна Украйна през 2014 г.
Киев печели 3 млрд. долара годишно от транзитни такси и иска да запази колкото се може повече от тези приходи. Освен това страната е инвестирала големи суми пари в изграждане и подобряване на своята транзитна газова инфраструктура, привеждайки я в съответствие с правилата на Европейския съюз (ЕС).
В същото време Русия активно работи по приключването на строителната дейност по своите два газови флагмана - „Северен поток 2“, по който Москва ще доставя газ за Германия, и „Турски поток“ - чиято идея е да снабдява със „синьо гориво“ Турция и оттам България, Сърбия, Унгария и Австрия.
През последните години тактиката на руския държавен енергиен гигант „Газпром“ при транспортирането на газ беше да зарежда съществуващите тръбопроводи, заобикалящи Украйна, до максималния им капацитет, докато украинският коридор беше използван като отговор на колебанията при търсенето.
Обратно, Украйна спря да купува газ от Русия от 2015 г. Вносът се осъществява чрез реверсивен поток от европейските страни. В момента има три реверсивни маршрута, като основният е този през Словакия с капацитет от близо 15 млрд. куб. м годишно.
Русия често прави саркастични забележки, посочвайки, че газът от реверсивните потоци също е руски. Украйна обикновено отвръща, че този метод на доставки е по-евтин, отколкото доставките, който Газпром продава на украинската "Нафтогаз". През зимата Украйна използва газ от мащабните си подземни хранилища , които имат огромен потенциал и за клиенти в Централна Европа.
Съществуват редица пречки пред цялостна нова сделка между Русия и Украйна, като политическият спор между Киев и Москва, проруският бунт в Източна Украйна и съдебните спорове между „Газпром“ и „Нафтогаз“.
Опитът на предишната Европейска комисия (ЕК) с председател Жан-Клод Юнкер да посредничи в така наречените „тристранни преговори за газ“ се провали. Украйна и Русия продължават да преговарят двустранно, игнорирайки ролята на ЕС. Въпросът беше обсъден и в Париж на 9 декември между президента на Украйна Володимир Зеленски и руския държавен глава Владимир Путин.
Заместник-председателят на ЕК Марош Шефчович, който посредничи в тристранните преговори, заяви, че изпълнителната власт на блока е предложила Русия и Украйна да сключат транзитен договор за най-малко 10 години с клауза за доставка на минимум 40-60 млрд. куб. м годишно гарантирани количества и възможност за доставка на допълнителни гъвкави обеми между 20 и 30 млрд. куб. м. За сравнение, през последните няколко години над 80 млрд. куб. м годишно газ е преминал през Украйна. Максималният капацитет на Украйна е над 140 млрд. куб. м.
Шансовете да се постигне споразумение навреме, за да се избегне прекъсване на доставките, са малки не само поради сложността на разговорите, които включват плащания по съдебни спорове, но и поради интереса на руската страна да продава газ на по-високи цени.
Може ли „Северен поток 2“ и „Турски поток“ да заменят украинския транзит?
"Газпром" имаше такава амбиция, но поради различни причини "Северен поток 2", с планиран капацитет от 55 млрд. куб. м газ годишно, закъснява и няма да започне да функционира преди средата на 2020 г. Нещо повече, проектът, както и „Турски поток“, вероятно ще понесат и тежките удари на американските санкции.
Първата тръба на „Турски поток“ с капацитет 15 млрд. куб. м годишно е проектирана за турския пазар. Що се отнася до продължаването на „Турски поток“ през българска територия под името „Балкански поток“, полагането на тръбите все още продължава.
17:32 | 10.09.22 г.