Лидерите на Европейския съюз отложиха пакет от реформи за предпазването на еврозоната от нова криза, като дадоха на финансовите министри още шест месеца да изработят компромиси в преговорите, които текат от юли 2015 г., предава Ройтерс.
19-те страни, които споделят еврото, бяха разтърсени от дългова криза и искат да се подготвят по-добре за бъдещи сътресения чрез тясна интеграция на банките, бюджет на еврозоната и разширяване на ролята на спасителния фонд на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ).
Но макар списъкът с желания да е ограничен, лидерите на ЕС не успяха да се договорят по нито един от трите елемента на срещата си в петък.
В съвместно комюнике те заявяват, че Еврогрупата, включваща финансовите министри на еврозоната, ще продължи да работи по реформите.
Реформирането на спасителния фонд ще му позволи да подпомага Единния фонд за преструктуриране на еврозоната, който отговоря за преструктурирането на банки в затруднение, ако той остане без пари при голяма криза.
Реформите целят също да направят по-трудно блокирането от инвеститори на преструктурирането на държавен дълг и да позволят на ЕСМ да посредничи между инвеститорите и държавата.
Правителствата на страните членки на еврозоната се договориха през юни, но Италия оттегли подкрепата си заради вътрешната политика и блокира германския стремеж за намаляване на рисковете, породени от портфейлите с облигации на някои банки.
Германия иска спиране на третирането на държавните облигации като безрискови активи и ограничаване на количеството облигации на една държава, които банките може да притежават, за да не бъдат толкова уязвими.
Това е проблем за Италия, чиито банки държат мнозинството от емитирания от правителството дълг, но Германия постави това условие, за да приеме програма за застраховане на банковите депозити в еврозоната.
Лидерите не постигнаха напредък и за размера на бюджета на еврозоната. Финансови министри предлагат той да е около 17 млрд. евро (18,7 млрд. долара) за идните седем години.
Финландия, която е ротационен председател на ЕС, предложи средствата да бъдат част от по-широка програма за изравняване на жизнените стандарти на най-бедните и най-богатите региони в Европа.
„Насърчаваме постигането на напредък по всички тези въпроси и ще се върнем отново към тях най-късно през юни 2020 г.“, отбелязват лидерите на ЕС.