Централните банки трябва да внимават за политическата долна граница на лихвите

Отрицателните лихви изглежда работят по-гладко, отколкото мнозина са очаквали. Дори в страни като Швейцария - където основната депозитна ставка е минус 0,75% - лихвите остават под много обсъжданата „долна граница“, под която техните икономически недостатъци започват да надвишават предимствата им, пише за Financial Times Карстен Юниус, главен икономист в банката J Safra Sarasin.  

Централните банки обаче подценяват политическата долна граница, под която обществената подкрепа ерозира. Към този момент пенсионните фондове и домакинствата не биха изтеглили парите си от своите търговски банки, а по-скоро политическата си подкрепа за тяхната централна банка.

В дългосрочен план това ще застраши положението на централните банкери на политическата сцена. Ако гуверньорите искат да използват отрицателните ставки за по-дълго или да ги намаляват още повече, те трябва по-добре да обяснят аргументите си.

От около пет години няколко централни банки установиха лихвите си под нулата. Тази практика предизвика няколко големи притеснения сред инвеститорите. Първо, паричните пазари може да не работят както трябва на отрицателна територия. Второ, инвеститорите и домакинствата могат да изтеглят своите депозити и да ги съхраняват в трезори или под дюшека. Трето, икономическите недостатъци биха могли да надвишат предимствата, ако ставките паднат под така наречения процент на обръщане или по-ниска икономическа граница.

Паричните пазари все още работят безпроблемно. Депозитите в банковата система също останаха стабилни, което показва, че икономическата долна граница все още не е достигната. Това подкрепя аргумента, изложен от Швейцарската централна банка и ЕЦБ, че лихвените проценти по депозитите могат да бъдат понижени още повече.

Отрицателните странични ефекти, от които критиците се страхуват, включват ускоряване на инфлацията, нестабилност на финансовите пазари и дори „зомбификация” на корпоративния сектор. Някои също критикуват последствията от разпределението, тъй като длъжниците се възползват, а кредиторите губят.

Изглежда обаче, че отрицателните проценти изпълниха своята цел. В еврозоната те трябваше да засилят вътрешното търсене и инфлационните очаквания чрез допълване на други мерки на паричната политика, като бъдещите насоки, покупката на активи и целевите операции за дългосрочно рефинансиране.

Ръстът на кредитите за домакинствата и компаниите се възстанови след кризата, необслужваните заеми намаляха, а балансите на банките бяха заздравени от по-високите цени на активите. Още по-голям плюс е, че равнището на безработица спадна значително.

Въпреки това отрицателните проценти продължават да бъдат силно критикувани публично. В средата на ноември анкета в Германия установи, че 58 на сто от хората предпочитат по-високи лихвени проценти, дори ако това означава по-големи разходи по заемите, докато 32 на сто са за по-ниски лихви.