Повече европейски съюзници на НАТО ще изпълнят целта за разходите за отбрана, поставена от САЩ през 2019 г. със силни ръстове в България и Румъния, каза генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг. В същото време Белгия и Испания ще продължат да изостават, предава Ройтерс.
Съюзниците от НАТО се съгласиха да заделят 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана до 2024 г., след като Русия анексира Крим през 2014 г. Американският президент Доналд Тръмп засили натиска върху тях, като обвини Европа, че приема американската защита за даденост и предупреди, че ще има последици.
Девет страни членки на НАТО ще изпълнят и ще надхвърлят целта на алианса да заделят 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана до края на тази година – САЩ, България, Великобритания, Гърция, Румъния, Полша, Латвия, Литва и Естония.
Очаква се Турция и Франция да бъдат малко под целта, а само Белгия, Испания и Люксембург все още харчат под 1% от брутния си вътрешен продукт за отбрана.
За сравнение, през 2018 г. само седем страни членки на НАТО изпълняваха целта.
Ръстът означава също, че между 2016 и края на 2024 г. Европа, Турция и Канада се очаква да увеличат разходите си за отбрана с общо 400 млрд. долара.
„Натрупаният растеж на разходите за отбрана до края на 2024 г. ще бъде 400 млрд. долара. Това е безпрецедентен напредък“, каза Столтенберг на пресконференция преди срещата на върха на НАТО в Лондон идния вторник и сряда.
„Президентът Тръмп е прав, че е важно европейските съюзници и Канада да харчат повече… Но те не трябва да инвестират в отбрана, за да се харесат на президента Тръмп“, заяви Столтенберг и посочи като причина заплахите по границите на НАТО.
По време на срещата на върха на алианса в Уелс през 2014 г. съюзниците се споразумяха за край на дългогодишните ограничения на разходите за отбрана, които оставиха европейските страни без жизненоважни възможности в областта на отбраната като презареждане на изтребители във въздуха, въпреки че целта от 2% не е правнообвързваща.
08:06 | 14.09.22 г.