Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, чийто мандат вече привършва, беше избран от представителите на Европейската народна партия (ЕНП) за лидер на най-голямата група в Европейския парламент (ЕП), съобщава Euractiv.
По време на вота в Хърватия членовете на ЕНП избраха с 93% „за“ бившия полски премиер за техен нов ръководител. На Туск е възложена задачата да увеличи присъствието на партията в ЕП, към която спадат още германския Християндемократичен съюз (ХДС) и френската „Републиканците“.
Въпреки че ЕНП все още е най-многобройната група в Европарламента, тя е подложена на все по-голям натиск от страна на десните, либералните и зелените блокове, които спечелиха значителна подкрепа по време на последните парламентарни избори през май тази година.
62-годишният Туск заменя французина Жозеф Дол, превръщайки се в първия ръководител на ЕНП от източните страни членки на Европейския съюз (ЕС).
В началото на срещата на ЕНП в Загреб Туск обеща да се бори с „политическите популисти, манипулаторите и автократите“, визирайки и унгарския премиер Виктор Орбан.
Партията на Орбан Фидес беше изключена от групата на ЕНП по-рано тази година заради кампанията на унгарското правителство за борба срещу Брюксел по отношение на миграцията.
През 2015 г. Унгария издигна стоманена ограда по протежение на границата си, за да се предпази от мигрантите. Оттогава Будапеща продължава да приема враждебни закони към мигрантите, които предизвикват безпокойството на ЕС.
„Готов съм да се боря и се надявам, че и вие сте готови“, посочи Доналд Туск в Хърватия.Той определи мигрантската криза през 2015 г. като най-лошата в Европа след Втората световна война.
Разговор с Франция
Сред актуалните проблеми, с които ще се сблъсква Туск, е подновеният спор за разширяването на ЕС.
Приблизително 2000 участници в Загреб, сред тях и германският канцлер Ангела Меркел, обсъдиха връзките между ЕС и Западните Балкани - нестабилен регион, състоящ се от шест държави, които се стремят да се присъединят към европейския блок.
Миналия месец Франция разгневи други водещи страни в ЕС, като блокира опитите за започване на преговори за членство с Албания и Северна Македония.
Френският президент Еманюел Макрон настоя, че съюзът трябва да засили съществуващите връзки, преди да добави нови членове.Европейската комисия (ЕК) и Туск обаче не са съгласни с аргумента, посочвайки, че двете страни са изпълнили всички критерии.
„Сега трябва да разговаряме с Франция и ще направим това много интензивно, коментирайки онези елементи, които трябва да бъдат подобрени и променени в процеса на присъединяване“, заяви от своя страна Меркел пред журналисти в Загреб.
Нейната сънародничка Урсула фон дер Лайен, която беше избрана за председател на ЕК, посочи, че е „в наш общ интерес Западните Балкани да имат европейска перспектива“.
Бившият германски министър на отбраната подкрепи опитите на шестте страни - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, да се присъединят към ЕС.
„Ние споделяме един и същ континент, една и съща история и култура“, заяви Фон дер Лайен по-рано на срещата.
Мнозина в Брюксел се опасяват, че ако Франция или други песимистични западноевропейски държави продължат да блокират разширяването, страните от източните части рискуват да попаднат под политическото и икономическо влияние на Русия или на Китай.
20:23 | 10.09.22 г.