Близо 60% от германските банки определят отрицателни лихви по депозитите на корпоративни клиенти, а над 20 на сто правят същото по отношение на физически лица, сочи допитване на Германската централна банка, цитирано от Financial Times.
Данните са една от най-ясните индикации за това колко кредитори карат клиентите си да плащат, за да държат парите си на депозит при тях, откакто Европейската централна банка (ЕЦБ) изпрати лихвените проценти още по-дълбоко на отрицателна територия в средата на септември.
Бундесбанк анкетирала 220 кредитора в края на септември, две седмици след като ЕЦБ понижи лихвата по депозитите от -0,4% до рекордните -0,5%. В отговор на този ход 58 на сто от банките са заявили, че определят отрицателни лихви по някои корпоративни депозити, а 23 на сто съобщили, че предприемат същите мерки спрямо някои физически лица.
Въпреки че повечето банки определят отрицателни лихви само за институции, компании или физически лица с големи депозити, практиката се оказва особено противоречива в Германия, където ЕЦБ е критикувана, че наказва предпазливите спестители.
Германският таблоид Bild представи Марио Драги, който неотдавна се оттегли като гуверньор на ЕЦБ, като „Граф Дракула“ - вампир, който пресушава сметките на спестителите.
Главният финансов директор на Deutsche Bank Джеймс фон Молтке каза пред анализатори миналия месец, че най-голямата банка в Германия увеличава усилията си да премине към отрицателни лихви за клиентите, след като стигнала до извода, че може да направи това за около 20% от всичките си депозити в банкирането на дребно.
„В бизнеса на частните банки е по-трудно, отколкото при корпоративните или институционалните депозити и не виждаме възможност за широко коригиране на условията по депозитите ни“, каза Фон Молтке, като допълни, че вместо това Deutsche се насочва към отделни клиенти с големи депозити.
Щефан Енгелс, главен финансов директор на Commerzbank, съобщи този месец, че втората по големина листната банка в Германия е започнала да се свързва с богати клиенти с депозити от над 1 млн. евро.
При един от най-агресивните ходове в сектора Berliner Volksbank съобщи миналия месец, че ще започне да налага отрицателна лихва от -0,5% по всички депозити над 100 хил. евро.
Отрицателните лихви бяха въведени за първи път в еврозоната през юни 2014 г., за да подкрепят вялата икономика, като накарат банките да отпускат повече пари вместо да държат прекомерни ликвидни средства в централната банка.
Обратният ефект обаче беше още по-голямо свиване на вече подложените на натиск печалби на банките в Европа, чиито общи резерви в ЕЦБ възлизат на 1,9 трлн. евро.
Според германския сайт за сравняване на цените Biallo.de 140 кредитори в Германия вече са започнали да определят отрицателни лихви.
Държавната Германска банка за развитие KfW се готви да въведе отрицателни лихви за заемателите си, т.е. тя ще им плаща, за да заемат пари. “Не знаем дали и кога можем да предлагаме кредити при отрицателни лихви, но от техническа гледна точка искаме да сме готови да го направим“, съобщи банката.
За да смекчи до известна степен разходите на банките от отрицателните лихви, ЕЦБ въведе двустепенна система, която изключва част от депозитите им в централната банка от негативните лихви.
Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви в понеделник, че рентабилността на европейските банки е „трайно ниска“, а нетните им активи са намалели под 6% в годината до юни. Според него обаче отрицателните лихви не са основната причина, а липсата на консолидация и раздутите разходи в сравнение с американските и скандинавските конкуренти.
04:08 | 14.09.22 г.