„Технологичният суверенитет“ е едно от най-употребяваните понятия в рамките на Европейския съюз (ЕС) в момента, предизвикващо представата за сигурно и защитено място за данните на компаниите, свободно от намесата на САЩ или Китай, пише Лионел Лоран коментар за Bloomberg.
И френският президент Еманюел Макрон, и германският канцлер Ангела Меркел използват фразата, за да дадат старт на различни инициативи – от програми за изкуствен интелект до подкрепяни от държавите „изчислителни облаци“. Новият ръководител на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен също въведе концепцията в политическата си програма.
Това е благородна цел, дори и само защото признава, че Европа не е технологично суверенна в момента. Интернет гигантите са в САЩ и Китай - Alphabet, Facebook, Amazon, Alibaba, като според оценки на CEPS 92% от данните на западния свят се съхраняват в САЩ. Повече от една трета от глобалните патентни заявки за 5G технологията пък идват от Китай. Amazon може да се похвали, че 80-процентен дял от компаниите в индекса на сините чипове DAX използват бизнеса ѝ за облачни услуги AWS.
Надпреварата за надмощие между САЩ и Китай даде ясен сигнал за необходимостта от действия – тя се пренася в технологичния сектор, подкопавайки способността на Европейския съюз да защитава компаниите си. Санкциите на американския президент Доналд Тръмп срещу Huawei и опитите му да накара съюзниците да го последват бяха пробуждането в тази насока, колкото и да са валидни опасенията му за сигурността. Американският закон за облачните услуги е друг проблем. Той принуждава американският бизнес да предава данните си, ако е наредено, независимо къде ги съхранява.
И Китай, и САЩ разглеждат ЕС като лесна мишена в световната технологична война. И са прави.
Проблемът на Европа е, че постигането на технологичен суверенитет не е нито лесно, нито евтино. Да вземем например „облачните изчисления“ - една сфера, в която Франция и Германия се опитват да изградят „суверенна“ вътрешна инфраструктура, която да използват европейските компании. Това е глобален пазар за 220 млрд. долара, доминиран от американските доставчици с пазарна оценка близка до 1 трлн. долара, които инвестират десетки милиарди долари в инфраструктура всяка година. Тяхната сила не е просто технологична: Когато Microsoft инвестира 7,5 млрд. долара в придобиването на GitHub, платформа за кодиране с отворен код, тя привлече ценни разработчици. По същия начин AWS на Amazon има мащаба, евтините цени и предимствата, които печелят клиентите.
Продължението на материала четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.