За да се трогне Джордж Буш-старши беше необходимо повече от избавлението на милиони от Берлинската стена. "Аз просто не съм емоционален тип", каза 41-ият президент на САЩ, докато германците събаряха стената преди 30 години. Част от това се дължеше на сдържаността на един мъж в шестдесетте си години. Част от това беше такт с оглед непостоянната Москва, пише Джейнън Ганеш за Financial Times
Поглеждайки назад, имаше още една причина американците да обуздаят еуфорията си. Те току-що загубиха повече, отколкото спечелиха.
Достатъчно е казано за негативните последствия от 9 ноември 1989 г. за световния ред. Знаем за отприщването на националните и религиозни атавизми. Знаем за реваншизма на обидената Русия.
По-малко се обсъжда какво самите САЩ загубиха в този ден. Те загубиха обединяващ враг. Докато страната беше заплашена отвън, съществуваше естествено ограничение на вътрешните й спорове. Непатриотично беше да се отива твърде далеч по отношение на вътрешната политика. След като вече нямаше заплаха или дори конкуренция, стана безопасно американците да спорят страстно помежду си. Партизанството не започна с падането на комунизма. Но то се ожесточи след него. Нищо не спомогна повече за разделянето на нацията от нейната неуязвимост в света.
През 1990 г. конгресмен от Джорджия на име Нют Гингрич разпространи меморандум сред републиканците, призоваващ за по-твърд език в политиката. През 1994 г. той вече владееше Капитолия. При четири от последните пет съдебни решения на Върховния съд, потвърдени преди 1989 г., нито един американски сенатор не гласува против. Оттогава нито един път не се стигна до единодушие. В рамките на седмици, по всяка вероятност, ще имаме повече президентски импийчменти през последните двадесет и няколко години, отколкото в предишните два века.
Историята не позволява контролирани експерименти. Не можем да знаем какво щеше да е състоянието на американската политика в свят, в който стената все още стои и комунистическа империя се зъби зад нея. Всичко, което трябва да ни интересува, е това, което се случи, а то е несъмнен скок към омразата в началото на 90-те години.
Писателят Питър Бейнарт определи Буш-старши като последния „легитимен” президент. Макар че избирателите му отказаха втори мандат, никой не третира присъствието му във властта като обида за републиката. Трима от неговите наследници бяха обвинени от опонентите си в бягане от военна отговорност, един в неамерикански произход и един в назначаване от съдии, а не от избиратели.