До голяма степен президентът на Франция Еманюел Макрон запълва лидерския вакуум в ЕС, в отсъствието на Великобритания, на Германия, която се готви за нов лидер, коментира пред БНР политологът Явор Сидеров.
В интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ на националното радио той отбеляза, че германската политика в известен смисъл е в хаос, а лидерът на Европа за повече от десетилетие – Ангела Меркел, е на път към изхода.
„Италия не може да поведе, Испания не може – няма страна в ЕС, която би могла да поведе в един доста важен момент, в който САЩ бавно, но сигурно се откъсват от всички традиционни за последните 70 г. правила в международните отношения. Такъв лидерски вакуум запълва Макрон“, посочва Сидеров.
„Отчасти стилът на френския президент е дразнещ, той в последно време не се консултира с партньорите си толкова често и детайлно, колкото би следвало да го прави. Но, освен елементите на персонален стил в правенето на политика, има и реален проблем на субстанцията – просто няма кой друг да го прави. А ЕС в момента се нуждае от някакъв тип лидерство“, посочи Явор Сидеров.
Той допълни, че за Европа е задължително да бъде намерена достойна контратежест на позициите на Макрон.
„Баланс за засилващото се влияние на Макрон трябва да бъде намерен, но откъде ще дойде той е много сложен въпрос. Изборът не е огромен. В единия вариант това може да е отново Германия, която да преодолее тази криза на прехода от Меркел към нов лидер, но това ще отнеме време. От Великобритания не може да се очаква такова лидерство, защото тя е почти с двата крака извън ЕС“, отбеляза политологът.
Той прогнозира, че център на противотежест може да се оформи в Източна Европа. „Той няма вероятно да е толкова силен и влиятелен, но би било много неприятно, ако този баланс се превърне във все по-разтваряща се пукнатина. Защото Макрон е основният критик на политиците от ЦИЕ, особено на Орбан и Качински. И в отговор на това техните позиции се втвърдяват. Т.е. една такава противотежест по-скоро ще прилича на разлом“, каза Явор Сидеров.
Според него след разпада на СССР големият играч в региона не е Европа, а САЩ, и ако говорим за привличане и отблъскване между Европа и Русия, трябва да се гледат отношенията между Вашингтон и Москва.