В момента Европейската комисия (EK) разглежда искане на британското правителство за одобрение на т.нар. „механизъм за капацитет“ за финансиране на електроцентрали, които могат да бъдат включени към мрежата при необходимост. Няма обаче доказателства, които да подсказват, че такъв механизъм е необходим, за да предложи нови инвестиции в производството на електроенергия, твърдят Филип Бейкър и Майкъл Хоган в коментар за Euractiv.
През ноември 2018 г. Съдът на ЕС се произнесе в подкрепа на правно оспорване, отправено от Tempus Energy към одобрението на Генералната дирекция „Конкуренция“ относно пазара на капацитет във Великобритания. В своето становищеTempus успешно изтъква, че поради сериозните недостатъци в дизайна на пазара на капацитет, ГД „Комуникация“ е трябвало да се осъмни в съвместимостта му с правилата за държавна помощ и да проведе цялостно разследване, преди да одобри схемата.
След решението на Съда на ЕС през февруари тази година ГД „ Комуникация” започна задълбочено разследване. Въпреки че подобни разследвания обикновено продължават между 12 и 18 месеца, някои от представителите на засегнатите страни смятат, че решението за повторно одобрение на съвместимостта на пазара на капацитет с правилата за държавна помощ е неизбежно.
Общодостъпните данни сочат, че Великобритания разполага със значителен и нарастващ излишък от капацитет, без непосредствена нужда от нови инвестиции. Освен това няма доказателства, които да подсказват, че е необходим пазар на капацитет, за да предложи нови инвестиции, ако евентуално възникне такава необходимост.
Всъщност, както е илюстрирано на таблицата по-долу, зимните прегледи на британската електроразпределителна компания National Grid показват, че нивото на капацитет над пиковото търсене постоянно надвишава стандарта за надеждност във Великобритания през последните години.
Въздействието на тези тенденции се усилва от постоянната надценка на пиковото търсене на National Grid, факт, подчертан от независим експертен съвет. Резултатът е прогнозен растеж на маржа от около 13% за предстоящата зима.
В действителност маржът се изчислява като превишение на производствения капацитет над търсенето, наблюдавано на ниво на пренос, а не на ниво общо търсене, като прогнозираният марж за тази зима е около 16%.
Прекомерните маржове на електроцентралите са разхищение на парите на потребителите. Те поставят допълнителна тежест за клиентите чрез завишени сметки за ток, без достатъчна стойност, която да оправдае свързаните с тях разходи.
Да предположим, например, че паро-газовите централи имат нова входна цена от 49 паунда за киловат, за да възстановят инвестициите и фиксираните разходи. Сегашният свръхкапацитет на пазара на електроенергия във Великобритания добавя приблизително 276 милиона паунда към сметките на потребителите всяка година.
В допълнение, плащането извън енергийния пазар за ненужен механизъм за капацитет води до прекомерни производствени маржове. Това потиска сигналите на енергийния пазар, необходими за разработването на гъвкави ресурси като реакция на потреблението и съхранението, които са жизненоважни за успешния преход към нисковъглеродна електроенергийна система.
През последните години Великобритания въведе балансиращи пазарни реформи, които трябва да осигурят необходимите сигнали за разработването на тези нови гъвкави източници. Тези реформи вече са вградени в законодателството на ЕС чрез преработения регламент за електроенергията като средство за осигуряване на доставките на електроенергия без нужда от пряка подкрепа за капацитет. Въпреки това, въпреки тези инициативи, комбинацията от пазар на мощности и прекомерен капацитет във Великобритания пречи на тези реформи да бъдат ефективни.