Европейската комисия прие днес най-новия си доклад за предприетите от България действия за изпълнение на ангажиментите във връзка със съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в контекста на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП).
В прессъобщение от ЕК се посочва, че в днешния доклад се разглежда постигнатият през изминалата година напредък в изпълнението на последните 17 препоръки, дадени от Комисията в доклада ѝ от януари 2017 г. В него със задоволство се отбелязва последователната работа на България по изпълнението на тези препоръки. По този начин индиректно и доста завоалирано се обяснява, че е възможно повече да няма мониторинг върху съдебната система и вътрешните работи за България. Процедурата по „вдигането“ на мониторинга обаче ще започне едва след като и Европейският съвет, и Европейският парламент приемат единодушна позиция по въпроса. Тепърва ще се разглеждат становища и ще се очакват новини по казуса.
Пред Investor.bg eвродепутатът Емил Радев, който е и зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП обясни, че това ще бъде последният мониторингов доклад в досегашният му вид за България. Наблюденито за Румъния остава.
„Напредъкът ни е констатиран. Предстои приключване на МСП. Това е единствения доклад, в който няма нови препоръки и ясно се казва, че реформите са извършени. Трябва само да има постмониторингов механизъм за наблюдение на това как се развиват реформите, трябва и да довършим някои от започнатите промени“, коментира Радев.
Остава ангажиментът на българските органи да приемат законодателство за отмяна на разпоредби на Закона за съдебната власт, изискващи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения, става ясно от доклада.
Процесът по отпадането на мониторинга обаче остава блокиран между институциите. Надеждите са, че решение по казуса ще има в началото на следваща година. Това коментира пред Investorl.bg евродепутатът от квотата на ДПС Илхан Кючук. „Явно към днешна дата Комисията е решила да поеме отговорността си и да изпълни поетите си ангажименти. Винаги сме казвали, че въпросният доклад не е функционален по отношение на България и е с твърде ограничен обхват. Задълбочава отношенията Източна- Западна Европа. Трябва да има общ механизъм с хоризонтален поглед и да покрива единни демократични критерии за всички държави. Проблемът в такъв тип ситуации, които се случват за първи път, е че няма ясни критерии и механизъм, по който да се случи. Няма процедури, по които да се случат всички стъпки. Те могат да се случат в пленарна зала, може и в комисии, може да се случи на Съвет на министрите на вътрешните работи, а може и на ниво министър-председател. Тепърва ще се уточнява, но при всички положения докладът е положителен, защото поставя началото на този процес“, обясни Кючук.
Комисията е на мнение, че напредъкът на България по линия на МСП е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС. Необходимо е България да продължи да работи последователно за превръщането на отразените в доклада ангажименти в конкретно законодателство и за трайното му изпълнение. България трябва да осъществява мониторинг за трайното изпълнение на реформите чрез новосъздаден съвет, който ще функционира след приключване на мониторинга на Комисията, като достигнатите заключения ще се използват в бъдещия диалог с ЕК в рамките на всеобхватния механизъм за върховенството на закона. Както вътрешният мониторинг, така и механизмът, обхващащ целия ЕС, следва да подпомагат устойчивостта и необратимостта на реформите, дори след края на МСП за България. Преди да вземе окончателно решение обаче, Комисията ще вземе предвид становищата на Съвета и на Европейския парламент.
„Още в началото на мандата си заявих, че бих искал механизмът за сътрудничество и проверка да приключи при тази Комисия. Разбира се, осъществяването на тази амбиция винаги е зависело от изпълнението на всички изисквания в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. През последните години България отбеляза впечатляващ напредък в изпълнението на препоръките на Комисията. Въпреки че все още са налице предизвикателства, свързани с изпълнението на нужните реформи и поддържането на набраната скорост. Отбелязаният от България напредък понастоящем е достатъчен, за да се обмислят прекратяването на действието на МСП и използването на нови механизми за мониторинг на национално равнище и на равнището на ЕС. Ще чуем внимателно становищата на Парламента и на Съвета, преди да вземем решение“, каза Жан Клод Юнкер пред Европарламента.
В допълнение към ангажимента за продължаване на реформите, свързани с борбата с корупцията, Комисията отбелязва по-специално ангажимента на българското правителство да въведе процедури относно отчетността на главния прокурор, включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. Припомняме, че изборът на Иван Гешев за нов главен прокурор е на 24 октомври, а той бе един от хората, които през годините изтъкваха предимно положиелните аспекти от мониторинговите доклади и неглижираше негативите.
Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) беше създаден при присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. като преходна мярка за улесняване на продължаващите усилия на България да реформира съдебната си система и да засили борбата с корупцията и организираната престъпност. Той представлява съвместен ангажимент на българската държава и на ЕС. В съответствие с решението за създаване на механизма и както беше подчертано от Съвета, прилагането на МСП ще приключи, когато всички показатели, приложими за България, бъдат изпълнени по задоволителен начин.
През януари 2017 г. Комисията извърши цялостна оценка на напредъка, постигнат през десетте години от съществуването на механизма. Тази перспектива даде по-ясна представа за значителния напредък, постигнат след присъединяването, а Комисията успя да формулира седемнайсет препоръки, чието изпълнение би било достатъчно, за да се сложи край на процеса по МСП. Прекратяването на МСП ще зависи от изпълнението на тези препоръки по необратим начин и от условието промените да не доведат до ясен обрат в хода на напредъка.
Оттогава Комисията извърши две оценки. В доклада от ноември 2017 г. Комисията заключи, че постигнатият напредък е значителен. Въпреки че Комисията все още не можеше да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен, тя поясни, че с непрекъсната политическа ангажираност и решимост за постигане на напредък в реформите България би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки по МСП в близко бъдеще. Съветът приветства значителните положителни стъпки, като същевременно отбеляза, че предстои още много работа.
През ноември 2018 г. Комисията приветства напредъка към бързо прекратяване на действието на МСП и стигна до заключението, че първият, вторият и шестият показател могат да се считат за временно изпълнени. По отношение на другите три показателя, свързани с продължаващата реформа на съдебната власт и борбата с корупцията, все още бяха необходими допълнителни усилия, за да се осигури пълното изпълнение на препоръките от януари 2017 г. Съветът взе под внимание заключенията на Комисията и насърчи България да използва положителния импулс, за да консолидира напредъка по убедителен и необратим начин.
В днешния доклад се разглеждат предприетите от България действия след ноември 2018 г. В него се съдържа оценката на Комисията на това как българските органи са подходили към 17-те препоръки. Докладът се придружава от работен документ на службите, който съдържа подробен анализ на Комисията въз основа на постоянния диалог между българските органи и службите на Комисията.
Както вече написахме, преди да вземе окончателно решение за прекратяване на действието на МСП за България, Комисията надлежно ще вземе предвид становищата на Съвета и на Европейския парламент.
00:20 | 14.09.22 г.