До 2050 г. България ще загуби една четвърт от населението си, а почти всички страни в Югоизточна Европа ще се свие през следващите десетилетия заради ниската раждаемост и факта, че повече хора емигрират, отколкото имигрират, предупреждава ООН, цитирана от Ройтерс.
Резкият спад на населението в Югоизточна Европа, което се дължи на увеличаването на младежите, търсещи възможности в чужбина, заплашва способността на страните в региона да поддържат жизнени социални услуги, отбелязва ООН.
Според последните прогнози на световната организация девет от десетте най-бързо намаляващи нации в света се намират в Източна и Югоизточна Европа, съобщи пред Ройтерс Алана Армитаж, директор на Фонда за населението на ООН за Източна Европа и Централна Азия.
„Намаляването на децата и високата емиграция означават, че населението на страните в Югоизточна Европа се свива и застарява и за разлика от Западна Европа не се очаква имиграцията да запълни празнината“, посочи Армитаж.
Между 1995 и 2035 г. процентът на населението на възраст от 65 години нагоре ще се удвои в повечето страни, а в някои ще се утрои, сочат прогнозите.
Тъй като страните са изправени пред перспективата за намаляване на хората в трудоспособна възраст, има притеснения за бъдещето на социалните придобивки, най-вече на пенсиите, заяви Армитаж.
„Но обещаващ начин за справяне с тези тенденции… е идентифицирането на стратегии, водещи към засилване на човешкия капитал и по този начин превръщането на настоящите предизвикателства във възможности“, смята тя.
За да постигнат това, правителствата трябва да създадат обхватни и основани на човешките права политики с по-добри детски грижи, по-гъвкаво работно време, отпуска за двамата родители и по-добро разпределение на бремето между мъжете и жените.
Гарантирането на гладък преход от образование към заетост и достъп до прилична работа също са важни фактори, гарантиращи, че младите хора са надлежно платени, така че квалифицираните работещи младежи да спрат да емигрират, отбеляза Армитаж.
Повечето страни вече изпитват остър недостиг на работна ръка, който пречи на икономическия им растеж и намалява надеждите за догонване на Западна Европа.
Проблемът отразява лошото равнище на заплащане, образование и обучение, както и политическата несигурност във все още доминираните предимно от държавата икономики, което гара младите хора да намират по-добре платена и удовлетворяваща работа в чужбина.
Според Армитаж при настоящите условия емиграцията и ниската раждаемост трудно могат да бъдат преобърнати.