Европейската комисия (ЕК) започва две нови и продължава със следващия етап на три други наказателни процедури срещу България, съобщават от пресслужбата на Комисията в рамките на ежемесечния пакет решения във връзка с нарушенията на европейското законодателство от страните членки на Европейския съюз (ЕС).
Комисията призовава България да спази задълженията си за докладване за състоянието на околната среда в морските води, предвидени в Рамковата директива за морска стратегия (Директива 2008/56/ЕО).
През юни 2008 г. държавите членки постигнаха съгласие да преразгледат и актуализират до 15 октомври 2018 г. своята оценка на състоянието на околната среда в съответните води, въздействието на човешката дейност върху околната среда, определянето на добро състояние на околната среда и своите екологични цели. България пое ангажимент да представи преразглеждането на Комисията до 30 юни 2020 г.
Също така, Комисията призовава 15 държави, сред които и България, да спазят задълженията си за докладване съгласно законодателството на ЕС в областта на отпадъците. Съгласно Директива 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства от държавите членки се изисква да докладват на Комисията относно целите, определени от Директивата, заедно с подходящо описание на използваните данни.
Комисията реши да изпрати мотивирано становище на България, с което изисква от нея да предприеме необходимите мерки за пълното транспониране на Директивата за марките (Директива 2015/2436/ЕС). Тя е важна стъпка към осъвременяването и по-нататъшното хармонизиране на правото на ЕС в областта на марките.
Комисията реши да започне производство за установяване на нарушение, като изпрати на България във връзка с неправилното прилагане на някои разпоредби на Директивата относно атаките срещу информационните системи (Директива 2013/40/ЕС). Директивата е съществен елемент от правната уредба на ЕС в борбата с киберпрестъпността и изисква от държавите членки да укрепят националните закони за борба с киберпрестъпността и да въведат по-строги наказателни санкции, включително за широкомащабни кибератаки.
Започва и производство за установяване на нарушение срещу Австрия, България, Румъния и Унгария във връзка с подписването на 13 септември 2018 г. на споразумение с 5 държави от Западните Балкани относно автоматизирания обмен на данни за ДНК, пръстови отпечатъци и регистрация на превозни средства. Комисията счита, че споразумението нарушава изключителната компетентност на ЕС в тази област, още повече че обменът на такива данни между държавите членки е уреден с Решенията на Съвета „Прюм“ (решения 2008/615/ПВР и 2008/616/ПВР на Съвета).
ЕК дава Полша на съд заради Съдебната реформа
ЕК предяви иск срещу Полша пред Съда на ЕС с искане за ускорена процедура относно новия режим на дисциплинарните производства срещу полските съдии.
Производството на Комисията срещу Варшава започна през април т.г. заради нарушаването на независимостта на съдебната власт в Полша и налагането на политически контрол върху съдиите.
По-конкретно, полското законодателство позволява съдиите в обикновените съдилища да бъдат подложени на дисциплинарни разследвания, процедури и санкции въз основа на съдържанието на техните съдебни решения, включително въз основа упражняването на техните права съгласно член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) да поискат преюдициални заключения от Съда на Европейския съюз, посочват от ЕК в съобщението си.
Освен това новият режим на дисциплинарните производства не гарантира независимостта и безпристрастността на дисциплинарния състав на Върховния съд, състоящ се само от съдии, избрани от Националния съдебен съвет, който от своя страна се назначава политически от полския парламент.
Новият режим на дисциплинарните производства не гарантира, че съд, „създаден със
закон“, ще взема решенията на първа инстанция по дисциплинарни производства срещу съдиите в обикновените съдилища. Вместо това той оправомощава председателя на дисциплинарния състав да определя въз основа на всеки конкретен случай и с почти неограничено право на преценка дисциплинарния съд на първа инстанция, който да разглежда дадено дело срещу съдиите в обикновените съдилища.
С новия режим вече не се гарантира, че делата се решават в разумни срокове, което позволява на министъра на правосъдието да не приключва делата по дисциплинарни производства срещу съдии в обикновените съдилища посредством назначени от него длъжностни лица, отговарящи за дисциплинарни производства.
Новият режим засяга също правото на защита на съдиите в обикновените съдилища. Накратко съдиите не са предпазени спрямо наличието на политически контрол и поради това е нарушена независимостта на съдебната власт.
14:10 | 12.09.22 г.