Норвегия изненадващо изтегля близо 400 млн. долара от своя суверенен фонд, отбелязвайки първото подобно изваждане на средства за близо година, като най-големият производител на петрол в Западна Европа вероятно е решил се възползва от своята „касичка“ в момент на ценови спад на петролните пазари, съобщава Bloomberg.
Въпросното изтегляне на пари от най-големия държавен фонд, който разполага с 1 трлн. долара, е изключително рядко явление. Норвежкото правителство направи първото си изтегляне през 2016 г., след срив в цените на суровия петрол. Огромният фискален буфер, който фондът представлява, помогна на централната банка на Норвегия да избегне някои от крайните мерки на паричните стимули, до които трябваше да прибягнат останалите национални банкови регулатори.
Финансовото министерство в Осло все още не е посочило официална причина за последното изтегляне, което е предшествано от спада на петролните цени, достигайки своеобразно 7-месечно дъно в началото на август. Но въпросното решение от страна на банката предполага, че бюджетът на Норвегия може да е станал по-чувствителен към нестабилността на цените на стоките, след като правителството, изразходва рекордни суми от приходите на страната от изкопаеми горива.
Все пак изтеглянето на пари от фонда през август е изненадващо. Правителството заяви в ревизирания си бюджет през май, че очаква да депозира общо 34 млрд. крони (3,7 млрд. долара) във фонда през 2019 г. Тегленето променя нетните депозити през август до 19,9 млрд. крони, което все пак запазва целта на правителството за годината.
Norges Bank Investment Management, звеното на централната банка, което управлява Норвежки суверенен фонд, отказа коментар относно изтеглените средства.
Правителството ще представи бюджета си за 2020 г. на 7 октомври, включително актуализирани прогнози за 2019 г.
Анализаторите все още не разбират защо правителството е предприело подобен ход.
В началото на август петролният бенчмарк Брент поевтиня до около 56 долара за барел на фона на опасенията относно въздействието на търговската война и по-бавния глобален растеж при търсенето на петрол. Това е доста под прогнозите на правителството в ревизирания бюджет, който предполага, че цените на петрола ще се колебаят между 67 и 70 долара за барел между август и останалата част от годината, което промени прогнозата за средната годишна цена на Брент до 559 крони за барел, или около 61 долара за барел при днешния валутен курс.
Централната банка на Норвегия заяви в края на август, че планира да увеличи ежедневните покупки на норвежка крона с 40 на сто през септември спрямо предходния месец, което е явен знак, че повече от приходите от петролната индустрия на държавата трябва да бъдат преобразувани в крони за правителствените разходи.
Норвегия, която е водещ производител в петролната и газовата индустрия още от 70-те години на миналия век, използва приходите от данъците от газовата и петролната сфера, държавни дялове в офшорните находища и дивидентите от дружеството Equinor, за да намали бюджетния дефицит, със самоналожено правило да не харчи повече от 3% от фонда всяка година.
Премиерът Ерна Солберг, представител на консерваторите в страната, кяото стана първият министър-председател, посегнал към Норвежкия суверенен фонд, увеличи използването на приходите от петролната индустрия до рекордни нива. Правителството планира да похарчи 238 млрд. крони от своето петролно богатство през 2019 г., което е повече от 214-те млрд. крони за 2018 г.
Дори така, изтеглените средства от фонда през 2016 г. и 2017 г. остават далеч под годишния паричен поток на фискалната структура от около 200 млрд. крони от дивиденти , лихвени плащания по облигации и приходи от недвижими имоти.
22:28 | 13.09.22 г.