„Зелената сделка“ няма да успее, освен ако Европа не загърби природния газ

Очакваната „Зелена сделка“ на Европейската комисия (ЕК) цели да канализира усилията на европейските страни към постигане на нулеви емисии на въглероден диоксид до 2050 г., както и да осигури ясна траектория за декарбонизация на газовия сектор в съответствие с Парижкото споразумение за климатичните промени, пише Euractiv.

Новоизбраният председател на ЕК Урсула фон дер Лайен се ангажира да наложи тази сделка през първите 100 дни на своето управление. 

Успешното налагане на този проект ще трябва да увеличи максимално ефективността на борбата срещу промените в климата, да стимулира инвестициите в модерна и устойчива европейска инфраструктура и да защити уязвимите потребители и данъкоплатци от ненужни разходи. Приемането на нов дневен ред за природния газ ще бъде необходимо за успеха на „Зелената сделка“ поради три причини:

Първо, борбата с емисиите, отделяни от индустрията на природния газ в Европа и извън нея е от решаващо значение за борбата с изменението на климата. Природният газ може да се похвали с най-бързо растящия дял от всички изкопаеми горива  в света и единственото изкопаемо гориво, което все още отчита ръст на потребление в Европа. На Стария континент, ако искаме да постигнем целите си в областта на климата, потреблението на природен газ трябва да започне драстично да се понижава и да бъде занулено до средата на века. В световен мащаб увеличаването на доставките на газ трябва да спре през следващото десетилетие.

Регулациите и ясно поставените цели в това отношение ще позволят на индустриите да започнат правилната трансформация. Дългосрочната перспектива за „Зелената сделка“ трябва да се комбинира с мерки за интелигентна интеграция на електроенергията, отоплението, транспортния и индустриалния сектор.

Предоставянето на равностойно участие на пазара на потребителски алтернативи на газ, като мерките за енергийна ефективност, технологията за кръгово потребление (от индивидуално генериране на енергия до нейното потребление) и съхранение на енергия ще позволи един ефективен преход с голям избор за потребителите. Предстоящото законодателство за декарбонизиране на газовия сектор е възможност за това и, за да бъде ефективно, ще бъдат необходими и действия за премахване на субсидиите за изкопаемите горива.

Намаляването на потреблението на газ ще намали енергийната зависимост на ЕС към редица страни и ще създаде пространство за развитие на алтернативни области на търговия с чисти стоки с основните и бъдещите партньори.

Второ, добре управляваният преход на отдалечаване от природния газ може да защити най-уязвимите потребители. Много европейски граждани не могат да си позволят да отопляват адекватно домовете си, особено в Източна Европа. Продължаването на съществуващите експанзионистични политики относно инфраструктурата на газовите мрежи ще добави допълнителни разходи към сметките на потребителите.

Вместо това инвестирането в обновяването на сградите и енергийната ефективност ще помогне да се намалят въпросните сметките. Добре управляваният преход също има потенциала да подпомогне развитието на уменията и да предложи нови устойчиви възможности за работа на тези, които в момента работят в газовата промишленост и други високовъглеродни сектори.

Управлението на това социално измерение на декарбонизацията е изключително важно и политиката ще бъде в основата на това. ЕС може да подкрепи регионите и секторите в разработването на техните стратегии за преход и да предложи подкрепа за финансиране на програми за преквалифициране

Трето, намаляването на зависимостта от природния газ може да повиши конкурентоспособността на ЕС в промишлеността.

Представителите на промишлеността на ЕС са едни от най-големите потребители на природен газ. Глобалната му конкурентоспособност зависи от поддържането на ниска цена на енергийните ресурси. По-високата ефективност на индустриалните процеси, електрификацията и кръговата икономика могат да станат основни градивни елементи за стратегията за намаляване на излагането на глобални колебания на цените на газа, тъй като те все повече ще се определят от нарастващия апетит на Китай за енергия.

Разработването на алтернативи като възобновяемия водород ще трябва да стане приоритет за подпомагане на декарбонизацията.