След появата на германския канцлер Ангела Меркел в дебата в Бундестага в сряда (11 септември), изглежда ясно, че тя няма да се промени. И това не е толкова лошо нещо, пише в коментар екипът на Euractiv.
И вървейки по стъпките на бившия канцлер Конрад Аденауер (когато става въпрос за продължителността на службата), предложението на Меркел е полезно.
Меркел веднъж използва „познавате ме“ за една от кампаниите за преизбирането ѝ. И точно това усещане за интимност все още я прави това, което е. Доста малко членове от партията ѝ, Християндемократически съюз (ХДС), включително тези, които наскоро се отказаха и искаха да се отърват от нея, сега биха желали Меркел да остане.
Алтернативите при наследниците на Меркел не са на нейното ниво
Защото другите опции не са убедителни. Тези, които искат да следват нейните стъпки, трябва поне да поддържат нейното ниво, което не става.
Що се отнася до нейните наследници, Анегрет Крамп-Каренбауер е в надпреварата, докато Йенс Спан се подготвя да влезе. Можем ли да видим Маркус Зьодер като наследник на Меркел от сестринската партия или това ще бъде Армин Лашет (ХДС), който в момента е министър-председател на провинция Северен Рейн-Вестфалия? Може би.
Въпреки това, речта на Меркел в Бундестага обхвана всички теми, като се съсредоточи върху общи и конкретни въпроси.
Тя очерта днес мащабните предизвикателства, посочвайки Китай (политически и икономически), Хонконг и САЩ като несигурни съюзници. Тя изтъкна и бъдещето на ЕС, отслабващият мултилатерализъм, защитата на климата, глобализацията и дигитализацията.
Не съществува неизследвана територия за канцлера и изглежда, че нищо не я предизвиква така, че да губи самообладание.
Приоритет на Меркел е да гарантира, че всичко остава „работещо“, както заяви самата тя.
Германският канцлер обаче остава човек на детайлите, най-вече по отношение на вятърната енергия и това как различните провинции се справят с нея.
Колкото по-дълго говореше тя, толкова по-спокойно ставаше в Бундестага.
Подходът на Меркел предполага, че нещата няма да са толкова лоши
Критиците я наричат седативна, но оценките, свързани с нейното одобрение казват друго. Тези оценки на Меркел са най-високите в сравнение с всички останали политици в правителството.
Това е именно заради нейния подход.
Светът около нас може да е в криза, европейската демокрация може да бъде подложена на натиск, а германската Социалдемократическа партия (СДП) може дори да е на ръба на колапса, но нещата няма да продължат в същата посока.
А това лошо нещо ли е?
Не за онези, които смятат, че Меркел е вярна на своя лайтмотив: "In der Ruhe liegt die Kraft" ("В мира се намира силата"). Според тях тя пази мира в Германия със спокойствие и ангажираност.
При такава Меркел всичко, което може да процъфтява, ще процъфтява, включително левите, консерваторите и либералите. Това е така, защото тази Меркел е там за всички.
Това е лошо само за онези, които очакват повече; повече от преодоляване на предизвикателствата, които тя описа в речта си. Също така, за тези, които желаят да видят различен подход, който е по-бърз, по-динамичен и по-основен.
Какво още иска този канцлер?
Тя не иска да се променя и иска да остане образа, който е известен на всички.