Светлините на прожекторите ще бъдат насочени в понеделник към унгарския премиер Виктор Орбан по случай честването на 30-ата годишнина от разрушаването на Желязната завеса - събитие, контрастиращо с усърдието, с което той издига нови стени по границите на страната си, пише Франс прес в свой анализ, цитиран от БТА.
На 19 август в Шопрон - градче, граничещо с Австрия, е организирана официална възпоменателна проява, посветена на "паневропейския пикник", състоял се там през 1989 г. Това ключово събитие беляза първото пропукване в стената, разделяща Европа на два блока след Втората световна война, и позволило тогава на близо 600 източногерманци да избягат през Унгария.
Същата година, в момента, когато комунистическите режими в Източна Европа рухваха, Виктор Орбан - по онова време млад политически опозиционер, стана много известен с въздействащата си реч пред огромна тълпа в Будапеща, в която той настоя съветските войски да напуснат страната му.
Макар неговите критици да смятат, че ролята му в събитията от онази година впоследствие е била преувеличена, призивът му за "гражданска демокрация" получи силен отзвук.
Кулминацията на започналия тогава процес на отваряне на граници настъпи през 2004 г., когато Унгария и няколко съседни й страни влязоха в Европейския съюз.
Унгарците бяха едни от най-въодушевените членове на съюза в упражняване на новопридобитото си право на свободно движение.
А днес, според Евростат, около 350 000 унгарци в трудоспособна възраст живеят из цяла Европа, от близо 500 000 унгарски граждани, живеещи извън страната с население от малко под 10 милиона души.
Ислямофобия
В годините непосредствено след падането на комунизма въпросът за имиграцията в Унгария дълго време беше оставен на заден план на фона на емиграцията към западната част на континента.
Политиката по отношение на влизането на чужденци на територията й впрочем по това време беше напълно либерална.
В края на 80-те години и през 90-те години на миналия век хиляди етнически унгарци, бягащи от Румъния, бяха приети с отворени обятия, също както и най-малко 50-те хиляди души, прокуден от войните в бивша Югославия, сред които много босненски мюсюлмани.
Болдижар Над от Централноевропейския университет отбелязва във връзка с това, че никой тогава не е поставял под съмнение обосноваността на предоставянето на право на убежище на босненските мюсюлмани, което е в контраст с ислямофобията, доминираща обществения дискурс в Унгария днес.
"Войната, която се водеше в Югославия, беше война в съседна страна. В южните градове се чуваха бомбардировките" от другата страна на границата, обяснява Над. "В Унгария се знаеше, че хората, които пристигат, се нуждаят от закрила", допълва той.
И все пак, когато ставаше въпрос за разрешаване на трайно установяване в страната, всички правителства, дошли на власт след 1989 г., отдаваха предпочитание на етническите унгарци от съседните държави.
Това отношение стана още по-изразено, след като Виктор Орбан стана премиер - пост, който заемаше първо от 1998 до 2002 г. и на който се намира от 2010 г. до днес. За отбелязване е, че той втвърди риториката срещу имиграцията от други райони на света още преди кризата от 2015 г., свързана с масовото преселение на мигранти към Европа.
"Суверенитет"
След като Унгария позволи на хиляди чужденци да минат през територията й, за да стигнат до Западна Европа, по-късно правителството нареди да бъдат издигнати огради с бодлива тел по протежение на южната граница и разреши на полицията "да отблъсква" мигрантите към Сърбия.
Според политолога Золтан Кисей от консервативния мозъчен тръст Институт на 21 век, тези, които виждат противоречие в позициите на Виктор Орбан от 1989 г. и от 2015 г., са разбрали неправилно мотивите му.
Преди 30 години той беше загрижен повече за "суверенитета на Унгария", отколкото за отваряне, само по себе си, на границите, подчертава Кисей.
Орбан, впрочем, се обясни по този въпрос в реч пред баварския регионален парламент през октомври 2016 г.
"Отварянето на границите през 1989 г. и защитаването на тези граници днес са двете страни на една и съща монета", заяви категорично той тогава.
През 1989 г. "ние се борехме за свободата на Европа, а сега защитаваме тази свобода", допълни премиерът.
/БТА/
13:21 | 10.09.22 г.