На фона на рухването на управляващата коалиция в Италия и насочването към четвърто правителство през последните няколко години третата по големина икономика в Европа все повече прилича на страна, която определя тенденциите на Стария континент, пише Bloomberg.
Испания и Белгия имат разнородни парламенти, коалиционното правителство на германския канцлер Ангела Меркел виси на косъм в Берлин, а новият премиер на Великобритания Борис Джонсън управлява с възможно най-малкото мнозинство от един глас. Всички те потенциално са изправени пред предсрочни избори в идните месеци.
Спечелването на ясно мнозинство в национален парламент и задържането му става все по-трудна задача. Една от основните причини е, че избирателите стават по-разнородни, което води до появата на нови политически партии и все по-фрагментиран политически пейзаж. Разделението между ляво и дясно от времето на Студената война отстъпва пред идеологическата борба. Икономическият растеж от 3% или 4% през 70-те и 80-те години на миналия век сега се свива, големи вълни от имигранти разбъркват традиционни понятия за идентичност, а климатичните промени се превърнаха от заплаха в реалност.
Появата на толкова много нови политически групи за справяне с тези проблеми – от Зелени до антимитрантски партии, смалява парчето от електоралния пай на всички участници. Редуването на десноцентристки и левоцентристки партии, наподобяващо люлеене на махало, което характеризираше Западна Европа, става все по-рядко.
Политическо разцепление
Да вземем за пример Австрия, където двете доминиращи партии – християндемократите и социалдемократите, до 1983 г. имаха 91% от гласовете на избирателите. На последните избори те получиха 58%, докато броят на партиите в парламента скочи от три на пет. Премиерът Себастиан Курц беше свален след вот на недоверие през май, което предизвика предсрочни избори.
Положението в голяма част от Западна Европа не е по-различно, било защото има повече партии или защото предпочитанията на избирателите са станали по-равно разделени, или и двете. В Белгия броят на политическите партии, които са успели да получат над 10% от подкрепата на избирателите, намаля до три през 2014 г. спрямо шест през 2007 г. След изборите в края на май партиите в Брюксел не могат да сформират коалиционно правителство.
„Наблюдаваме промяна в политическата карта, която насочваше Запада след края на Втората световна война. Това прави сформирането на правителства по-трудно“, казва Ерик Братберг, директор на програма „Европа“ и изследовател в Carnegie Endowment for International Peace във Вашингтон.
Бизнесът също усеща последиците. Испанската инфраструктурна компания Ferrovial съобщи, че лекото забавяне на продажбите й в страната отчасти се дължи на „несигурната политическа обстановка“.
Постоянна революция
„Би било твърде смело да не очакваме да видим променлива партийна политика през идните години. Малко е вероятно да се върнем към много сигурни политики в краткосрочен план“, казва Том Хаутън, преподавател по европейски политики в университета в Бирмингам.
Имиграцията и климатичните промени оглавиха списъка с притеснения на избирателите в неотдавнашно допитване на Eurobarometer, затова не е изненадващо, че партии, които са съсредоточени върху тези проблеми, постигнаха възход в голяма част от Европа.
В Германия, която е най-голямата икономика в Европа, засилването на позициите на Зелените и на крайнодясната антиимигрантска партия "Алтернатива за Германия подкопава управляващата коалиция между социалдемократи и християнсемократите на Меркел. Слабо представяне на местните избори тази есен може да накара ГСДП да излезе от коалицията и това да наложи провеждането на предсрочни избори.
Дори президентската система във Франция не е предпазена. Въпреки че Еманюел Макрон победи антисистемните партии на президентските избори през 2017 г., политическото му движение не можа да заеме опразненото пространство и сега го споделя с микс от антиимигрантски, крайнолеви и екологични партии.
В Италия избирателите може да се насочат отново към избирателните урни още тази есен на фона на спора между премиера Джузепе Конте и вицепремиера му Матео Салвини за това кога трябва да бъде разпуснато правителството.
Конфликтът предизвика сътресение на финансовите пазари, като италианските държавни облигации преживяха най-голямата си разпродажба тази година, а индексът FTSE MIB, в който влизат 40-те най-ликвидни компании на италианската борса, е с 8% под върховото си равнище тази година.
„Партиите са толкова кухи, институциите са толкова слаби, избирателите са толкова приказливи, че може да спечели единствено човек, който съумява да остане постоянно в центъра на вниманието, като поема инициатива след инициатива“, казва Джовани Орсина, ръководител на Училището по управление към университета Луис в Рим, пред италианския вестник La Stampa. „Историческите условия за изграждане на дори нестабилна легитимност вече не съществуват и превес вземат само „революционерите“ като Салвини“, допълва той.
16:13 | 13.09.22 г.