През последната година Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреждава за натрупването на рискове и несигурност, които подкопават инвестициите и световните икономически перспективи. Прогнозите на организацията за глобалния растеж през 2019 г. бяха понижени от 3,7% през септември 2018 г. до 3,2% при последната прогноза през май - много под темповете на растеж, наблюдавани през последните три десетилетия, пише за Financial Times Лорънс Буун, главен икономист в ОИСР.
Лятото предоставя малко облекчение на фона на засиленото търговско напрежение, възможността за Brexit без сделка и подновената пазарна нестабилност. Само Brexit илюстрира степента на тези рискове: ако Обединеното кралство започне да търгува с ЕС по правилата на Световната търговска организация, брутният вътрешен продукт в еврозоната ще се свие с около 0,75 процентни пункта за няколко години, с по-резки спадове в някои страни и отделни сектори.
В такава предизвикателна среда Европа ще бъде в по-силна позиция, ако бъде постигнат по-нататъшен напредък в икономическото управление в целия блок.
Изказалите се на годишната конференция на Европейската централна банка по-рано през лятото направиха преглед на първите 20 години на еврото, като го оценяваха чрез показатели за резултати, институции и разработване на политика. Консенсусното мнение беше, че резултатите по отношение на сближаването на жизнените стандарти са неравномерни. Еврозоната обаче укрепва своите институции и инструментариум за политики. Поглеждането назад по този начин може да помогне за отграничаване на политическите грешки от институционалните ограничения. То ще улесни и набирането на политическа подкрепа за съвместни действия в еврозоната в бъдеще.
От монетарна гледна точка ЕЦБ бе впечатляваща и продължава да се бори с упорито ниската инфлация. Тя имаше решаваща роля в изваждането на еврозоната от финансовата криза и тази с държавните дългове, и изпълни ролята си на кредитор от последна инстанция, като осигури ликвидност на банките.
И все пак същевременно централната банка не беше толкова бърза в реакцията си на забавянето в икономическата активност. Тя не започна количествено облекчаване в допълнение към по-голямата подкрепа за ликвидността и отрицателните лихвени проценти до март 2015 г. Защо й отне толкова дълго време да започне количествено облекчаване, след като растежът беше анемичен, инфлацията спадаше, а другите централни банки вече бяха увеличили балансите си? Федералният резерв на САЩ, например, започна количествено облекчаване в голям мащаб пет години по-рано.
Имаше институционални причини за забавянето. Отне време, за да се постигне консенсус на фона на правната несигурност. В управителния съвет на ЕЦБ също така имаше утвърдени противостоящи мнения. Имаше и опасения относно асиметрията в мандата на централната банка за осигуряване на ценова стабилност.
09:09 | 12.09.22 г.