Съмненията около политиката на сключване на търговски споразумения се обяснява с множество структурни фактори като засилването на унилатерализма и на меркантилизма, както и със съчетаването на редица политически противопоставяния, пише Ален Бентежак от организацията "Съветници по външната търговия на Франция" в статия за френския вестник Les Echos.
Традиционното противопоставяне идва от националните производители, които се притесняват от изостряне на конкуренцията вследствие на свободната търговия – такъв е случаят с животновъдите, които се страхуват от последиците за пазара от вноса на бразилско говеждо месо. Другото, по-гласовито възражение, е на еколозите, противопоставящи се на вноса на продукти от страни, за които се смята, че не са толкова взискателни като Европа в опазването на околната среда – като измиване на пилета с хлор или говеждо месо с хормони.
Опасенията са свързани със здравето на потребителите, както и с климата и биоразнообразието, като индустриалното земеделие е смятано за мощен фактор за обезлесяването.
Прегледът на фактите обаче показва, че радикалните позиции често са неоснователни и много преувеличени. В статия във вестник Le Monde от 19 юли директорът на Центъра за изследване на бъдещето и международна информация Себастиан Жан показва, основавайки се на данни, че икономическите последици от подобни споразумения далеч не са толкова негативни, колкото се твърди, дори за най-чувствителните сектори като говеждото месо. Колкото до въздействието върху околната среда, то също трябва да бъде проучено точно. Авторът отбелязва, например, че „обезлесяването на Амазонка се дължи основно на натиска от соята, която не е засегната от споразумението. Но кой е готов да изслуша рационални аргументи?
Нови партньорства за Европа
От геополитическа гледна точка големите предизвикателства за очевидни – засилването на американския унилатерализъм и неумолимия напредък на Китай, символизиран от Новите пътища на коприната. Изправена пред тези огромни предизвикателства, Европа трябва да заяви твърдостта си и да създаде партньорства с други страни или географски зони с оглед постигане на равновесие на силите. Търговските преговори с Канада, Латинска Америка, Япония и Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) имат огромен смисъл, ако бъдат погледнати от тази гледна точка.
Необходимо е да разширим и задълбочим размишленията си по тези основни въпроси, без в същото време да изпадаме в систематична възхвала на свободната търговия и глобализацията. Може би трябва да проявим здрав разум и просто да признаем, че има добри и лоши търговски споразумения.
Връзка между търговията и климата
Но основният отсъстващ в търговската политика е екологията и вече е ясно, че преговарящите по бъдещи договори не могат да пренебрегват този въпрос, както често го правеха в миналото и дори го смятаха за нова форма на протекционизъм. Връзката между търговията и климата стана основна тема, която трябва да бъде сериозно анализирана и да бъде вземана предвид при всички бъдещи преговори.
Необходимо е също така радикално да се промени начинът, по който се водят тези преговори, и да се сложи край на тайните разговори, водещи до разпокъсани споразумения, които трябва да бъдат приети или отхвърлени. Обявяването на споразумението с Меркосур в последната минута и за всеобща изненада е пример какво не бива да се прави. Демократичният дебат трябва да намери мястото си, въпреки че задачата на преговарящите е сложна.
Изборът на еврокомисар по търговията трябва да бъде направен много грижливо, защото става дума за стратегически пост. Времето, когато търговските споразумения се договаряха от шепа експерти и се одобряваха с писмо по пощата, отмина. Брюксел трябва да осъзнае последиците от това.
22:08 | 12.09.22 г.